Езикът на десния ум е език на образите, на символите и на метафорите. В действителност, дори ако проявявате склонност да възприемате посланията на подсъзнанието си в словесна форма, ако искате да постигнете истински успех е необходимо, след като ги изкажете на глас с думи, да опишете някои сцени или образи, които да са свързани с тези думи.
Например, ако в съзнанието ви изневиделица изплува думата „свобода“, кажете я гласно, а после опишете картинно как орелът се рее над планинските върхове, гордо поел срещу буреносните облаци, осеяли лятното привечерно небе — или каквато и да било друга образна картина, която олицетворява за вас понятието „свобода“.
Трябва да отбележим, че някои хора стигат до напълно удовлетворителна информация изцяло чрез словесни отговори. В това няма нищо лошо. Ако непрекъснато получавате словесни отговори, направете си няколко теста за самопроверка. Преминавайте последователно от словесни към зрителни отговори и обратно, за да откриете при кой тип стигате до по-голяма оригиналност и до по-дълбоки прозрения. После използвайте онзи метод, който ви осигурява най-добри резултати. Примерно веднъж месечно правете отново този тест, за да сте сигурни, че избраният метод все още е по-успешен от другия.
Разбира се, няма причина да не използвате и словесния, и зрителния метод в един и същ образен поток. В този случай основното правило е първо да боравите с образи, а после с думи. Когато прилагате техниките за прескачане или прекрачване на праг и за разпит на конкретен образ, изчакайте отговорът да се появи първо зрително. Едва след като картината стане пределно ясна и отчетлива, можете да започнете да се вслушвате по-настойчиво за словесен отговор.
Това е необходимо, защото след като веднъж вече има оформен образ, за съзнателните ви очаквания става по-трудно да влияят и да предопределят смисъла на последвалите думи. Словото е по-полезно за доизясняване на смисловото значение на отговора, който вече ви е бил даден чрез образа.
Хората, които изследват образния си поток, за да постигнат така нареченото „бистро пророкуване чрез видения“, отбелязват странни изживявания, когато се опитват да четат и да пишат във въображението си. Немският лекар Харалд Моерс-Месмер, проучвал и експериментирал с този феномен през трийсетте години, пише, че във всичките му „сънища наяве“ буквите се превръщали в йероглифи всеки път, щом се опитвал да фокусира мисления си поглед върху тях. Д-р Стивън Лаберж — съвременният популяризатор на метода за „бистро пророкуване чрез видения“ — споделя, че изписаните във въображението му думи променяли формата си винаги, когато ги прошепнел. При обичайното изследване на образния поток не се забелязват подобни затруднения. Изглежда че те са присъщи по-скоро на „бистрото пророкуване чрез видения“, при което думите се появяват в резултат на съзнателното усилие на съответния човек.
Струва ми се, че също както при отприщването на образния поток, така и при „бистрото пророкуване чрез видения“, хората изпадат под твърде силното влияние на десния си ум, поради което не са в състояние да се съсредоточат върху смисъла на писаното слово. Изглежда че при тези две мозъчни дейности се проявява ефект на взаимно изключване. Когато едната от тях се включва на работен режим, другата се изключва. Ето защо, когато се стремите към постигане на словесни отговори е по-добре да го правите в говорна, а не в писмена форма. Убеден съм, че изговорените думи допринасят по-успешно за уравновесяването на функциите на двете мозъчни полукълба.
Техника „Аналитик шегобиец“
„Много истини се крият зад шегата“ гласи една стара поговорка. Чувството за хумор извира от същата тази дясна част на мозъчната кора, която управлява по-изтънчените и по-чувствителните човешки способности и откъдето извира и мисловната образност. Понякога с помощта на хумора можем да постигнем именно онази допълнителна връзка, която ще ни помогне да обединим в едно смислено цяло различните елементи в даден образен поток. Игривостта и закачливостта на мисълта ни помагат да се отпуснем и да забравим поне за миг сковаващата ни вътрешна нужда винаги да сме „прави“ и да постъпваме „правилно“. А по този начин — и да открием ума си за по-широки хоризонти и за нови, неочаквани възможности.