За да можете да си служите с тази невероятна техника обаче, ще ви се наложи да предприемете един много по-голям скок в разбиранията и в представите си, отколкото се изискваше от вас досега.
Скритият въпрос
В тази глава ще се занимаем най-вече с метода за постигане на творчески решения, наречен „Скрит въпрос“. За да получите представа за какво става дума, си направете следния експеримент. На отделни листчета запишете шест въпроса. После сгънете листчетата, размесете ги и изберете едно от тях. Без да поглеждате какво е написано вътре, попитайте образния си поток какъв е най-правилният отговор на този въпрос. По такъв начин прескачате съзнанието си и то просто няма как да узнае кой точно въпрос сте избрали, докато в същото време подсъзнанието ви го знае много добре. В болшинството от случаите отговорът, който ще получите посредством образния си поток, ще е в пълно съзвучие с избрания от вас скрит въпрос.
Методът „Скрит въпрос“ е възможно най-успешният, който познавам, за прескачане на вътрешния цензор (Заглушител или Редактор). Защото, щом като левият ви ум изобщо не знае какъв е въпросът, той не е в състояние да си планира предварително подходящ отговор. Но как именно става това? Как може образният ви поток да прочете въпрос, който е скрит от съзнателния ви ум?
По време на моите семинари винаги се старая да създавам стимулираща и непринудена атмосфера за работа. Понякога участниците съвсем спонтанно подемат дискусии, които са доста далеч от темата за отприщване, за изследване, за тълкуване на образния поток.
Ето какво се случи по време на един семинар, който провеждах в Равена, Охайо, през 1981 година. Някак изведнъж заговорихме за вечния въпрос какво става с хората след смъртта. Убедените атеисти в групата твърдяха, че всичко приключва с физическата смърт на човека. Други защитаваха тезата за вечния живот, като цитираха традиционни примери, с каквито са пълни всички известни на човечеството духовни и религиозни учения. Тъй като спорът доста се разгорещи, тактично предложих да поохладим малко страстите, като разучим някои нови техники за отприщване и изследване на образния поток. За мое облекчение, участниците скоро се увлякоха в едно упражнение със скрити въпроси.
Без да споделям с когото и да било какво съм си наумил, пъхнах в общата купчинка листчета и моя скрит въпрос: „Съзнанието остава ли живо и след физическата смърт на човека?“. Само допреди няколко минути хората в групата бяха стигнали едва ли не до ръкопашен бой във връзка с отговора на този въпрос. Но когато по едно време някой избра именно моето листче, по някакъв удивителен начин се оказа, че подсъзнателно всички мислят единодушно. Не забравяйте, че до приключването на упражнението никой от тях не знаеше какъв е скритият въпрос. Въпреки това обаче, при изследването на собствения си образен поток, всеки един от трийсет и четиримата участници в семинара получи в приблизително еднаква форма един и същ отговор на този въпрос. Всеки от тях видял как от обширна зелена поляна се издига облак от милиони пеперуди и полита към слънцето!
Активен скептицизъм
Естествено е читателите да възприемат и да реагират на тази история съобразно собствените си вярвания. Някои вероятно ще я обявят за „нагласен трик“, за моя измислица или в най-добрия случай просто за съвпадение. Други ще предположат, че групата сигурно е била под въздействието на някаква психическа или телепатична сила. Според мен обаче и двата типа подобни мнения са неправомерни и неадекватни. Защото съм дълбоко убеден, че към всеки непознат и необясним феномен е най-добре да се подхожда не с отричане или с подозрение, а с активен скептицизъм.
Когато Вилхелм Рьонтген оповестява през 1895 година, че е открил загадъчен нов вид енергия, която може да преминава направо през телата на хората и да заснема костите им, някои учени проявяват обясним скептицизъм към твърдението му. Но лорд Уилям Томсън Келвин, тогавашният президент на английското Кралско научно дружество, минава доста отвъд предпазливото неверие. Той заявява самоуверено и категорично убеждението си, че Рьонтген се опитва да измами научната общественост и че практиката щяла да докаже невъзможността да съществуват уж откритите от него Х-лъчи.
Горе-долу по същото това време един член на Френската академия на науките прави следното съобщение пред своите колеги: „Господа, аз лично проучих и изпитах на практика създадения от господин Томас Едисон фонограф и уверено мога да заявя, че в случая става дума не за нещо друго, а чисто и просто за вентрилоквизъм.“