Келвин и неговият френски събрат били абсолютни скептици. Те реагират така, сякаш всичко, което излиза извън рамките на познанията и на светогледа им в момента, е по принцип невъзможно. Въпреки че претендира за обективност, абсолютният скептицизъм се противопоставя на научния напредък. Буквално на всеки гений в човешката история му се е налагало да се преборва с орди абсолютни скептици, за да направи каквото и да било откритие. За разлика от тях, активните скептици настойчиво търсят доказателства за необяснимите феномени, а умовете им са винаги открити за нови идеи. Именно такива са мисловната нагласа и поведението на истинския учен. Затова и настойчиво съветвам всички мои читатели да бъдат активни скептици по отношение на феномените, за които ще говорим в тази глава.
Телепатия ли?
Преди няколко години група парапсихолози мислеха, че са открили убедително доказателство за съществуването на телепатията. При проведените от тях експерименти участниците трябвало да „отгатнат“ каква е скритата карта, която държи изследователят. Някои от хората давали толкова често правилни отговори, че учените стигнали до извода, че е статистически невъзможно това да се дължи просто на налучкване. Парапсихолозите решили, че тези участници сигурно използват телепатия.
За щастие сред тях имало и неколцина активни скептици, които подложили на допълнителна проверка данните от тези експерименти. В крайна сметка станало ясно, че „телепатите“ сред участниците „четяли“ не мислите на изследователите, а езика на тялото им. Те успявали да познаят каква карта държи ученият просто по начина, по който я гледа.
Ентусиазираните привърженици на телепатията били горчиво разочаровани от тези резултати. Но все пак проведените експерименти разкрили, че някои от участниците в тях притежават толкова невероятно висока степен на сетивна чувствителност, че тя е не по-малко изненадваща от евентуалната способност за четене на чужди мисли.
Хилядолетия наред полинезийските моряци са кръстосвали безпроблемно моретата без карти и навигационни уреди, като са се ориентирали само „по чувство“. В днешно време са правени експерименти с полинезийски рибари, обучени според традиционния за тях начин. Дори ако завържете очите на такъв човек и го пуснете с лодката му на хиляди мили далеч от дома му, той безпогрешно ще се ориентира за обратния път, като следва единствено усещанията, които събуждат в тялото му морските течения.
И въпреки че подобни умения изобщо не са нито психическа свръхмощ, нито нещо паранормално, те са не по-малко удивителни от способността за предсказания или от телепатията. Както участниците в споменатите експерименти със скритите карти, така и полинезийските рибари са успели да развият у себе си толкова тънка чувствителност на сетивните възприятия, каквато повечето от нас дори не предполагат, че е възможна за човешко същество. Вероятно „облакът пеперуди“ от моя семинар през 1981 година също се дължи на подобна неосъзната свръхчувствителност на възприятията. Може би трийсет и четиримата участници просто са усетили и подсъзнателно са се настроили в съзвучие с някакви незабележими на съзнателно ниво, но общи за всички тях поведенчески сигнали. Но преди да бъдат проведени задълбочени последващи експерименти в тази насока, можем само да гадаем правилността на подобни твърдения.
И все пак едно е напълно сигурно. Независимо каква е причината за такива свръхчувствителни сетивни възприятия, те са невероятно мощни. И ако съумеем да се научим да ги насочваме и да ги използваме за решаване на конкретни проблеми, ще направим огромен скок към постигане на истинска гениалност.
Всичко едновременно
Както и много други гении, Волфганг Амадеус Моцарт твърди, че създава своите музикални произведения изцяло в ума си, като довежда до съвършенство всеки акорд и арпеж преди още да е записал и една-единствена нота върху хартия. Моцарт често забавлявал и удивлявал съвременниците си с подобни „трикове“ — примерно между две игри на билярд нахвърлял на нотна хартия сложните хармонии на някоя соната или само няколко часа преди премиерата на своята опера „Дон Жуан“ „написал“ увертюрата към нея. В подобни случаи гениалният композитор обяснявал, че той всъщност не създава в момента музиката, а просто я записва под диктовката на ума си, където тя съществувала изцяло завършена.