Скритият ред
Как щяхте да виждате любимата си компютърна игра, ако нямахте компютър, който да превежда софтуера й в картини? Как щяхте да чувате кой ви се обажда по телефона, ако нямахте апарат, който да приема позвъняването? Думите и картините щяха да се разтварят в невидими енергийни вълни и вие всъщност нямаше да сте в състояние да ги доловите само посредством обикновените си човешки пет сетива. Също като електромагнитните импулси на съвременните телекомуникационни средства целият заобикалящ ни материален свят приема разбираема форма единствено когато влезе в досег с подходящ рецептор, какъвто е всяко от петте ни сетива.
Така поне разсъждавал Давид Бохъм. Според неговата хипотеза във вселената съществува някакъв скрит ред, в който под формата на чиста енергия е закодирано всичко, което възприемаме посредством сетивата си. Единствено благодарение на особеното устройство на човешката сетивност този скрит енергиен шифър бива преведен на езика на разбираемите форми на нашата триизмерна вселена.
Ако хвърлите камък в някое езерце, ще видите как около мястото на падането му се образуват концентрични кръгове. Ако хвърлите един след друг три камъка, техните концентрични кръгове ще се пресекат и ще образуват върху водната повърхност така наречената интерферентна мрежа, тоест мрежа от взаимосвързани вълни.
А сега си представете, че можете по вълшебен начин в същия миг да замразите езерцето и така да „уловите“ интерферентната мрежа, образувана от концентричните кръгове при падането на трите камъка. Ако вземете парче лед от замразеното езеро, закодираната в него интерферентна мрежа ще ви даде цялата информация, която ви е необходима, за да изчислите къде точно е паднал всеки от трите камъка (виж Фигура 7.2).
През 1947 година изследователят Денис Габор открива начин за кодиране на триизмерни обекти върху фотографска лента — много подобен на този, по който кодирахме падането на трите камъка в замръзналото езерце. Използваният от Габор процес, разработен въз основа на интерферентните мрежи, се нарича холография.
За да създадете холограма, трябва да насочите един лазерен лъч — наречен „информативен“ — пряко към избрания обект, така че впоследствие, когато бъде отразен от него, да попадне върху фотографска плака. В същото време трябва да насочите друг лъч — наречен „референтен“ — пряко към същата фотографска плака. Когато двата лъча се срещнат, те създават интерферентни мрежи, които се запечатват върху фотографската плака.
Но ако погледнете плаката, върху нея ще видите не образа на избрания обект, а сложна плетеница от вълнообразни линии — интерферентната мрежа, образувана при срещата и смесването на двата лъча, информативния и референтния. За да получите холографски образ, трябва отново да насочите един лазерен лъч към фотографската плака. Неговото отражение ще оформи точното триизмерно изображение на избрания от вас обект, което ще увисне в пространството в същото положение спрямо фотографската плака, в каквото е бил и първоначалният обект в момента, когато е била направена холограмата.