Теория на супервръзката
В днешно време физиката отдавна е надскочила споровете относно правотата и законите на квантовата теория, характерни за двайсетте и трийсетте години. Понастоящем в центъра на вниманието е една нова удивителна хипотеза, наречена „теория на супервръзката“, която дава достоверно обяснение за паранормалните явления — толкова убедително, колкото е и моделът „аквариум“ на Бохъм. Тази теория твърди, че в действителност вселената съществува в десет измерения. Предполага се, че нашият привичен четириизмерен свят (три измерения за пространство и едно за време) се е породил преди трилиони години в резултат на така наречения Голям взрив. При него масата материя, концентрирана дотогава в една-единствена точка, достига критична плътност и тя избухва. Теоретиците на супервръзката смятат, че поради някаква все още неизвестна за нас причина останалите шест пространствено-времеви измерения не избухват при Големия взрив, а остават постарому плътно концентрирани в центъра на вселената.
Ако можехте изведнъж да открехнете сетивността си и да се озовете в центъра на ротационната ос на някоя от тези „капсулирани“ супервръзки от пространствено-времеви измерения, щяхте да се окажете в странната позиция на великан, много по-голям от цялата вселена. В такъв случай бихте имали най-интимен контакт с всяка точка от вселената едновременно, а и най-малкото ви движение щеше да дава буквално космически отражения. Ако можехте да гледате на света от подобна „Божия“ перспектива, пред очите ви несъмнено биха се разкрили някои наистина твърде необичайни феномени. Вероятно именно в резултат на такива случайни ротации на пространствено-времевите оси някои хора са в състояние да надникват в други, различни от нашата реалности.
Алтернативни обяснения за ефекта от скрития въпрос
Започнахме книгата с историята на Боб С. — младият мъж, чийто образен поток го предупреди, че животът на годеницата му е застрашен, защото една от гумите на колата й е пред спукване. До този момент разглеждахме неговия случай, тръгвайки от предположението, че вероятно в някакъв предишен момент Боб С. наистина е зърнал бегло изтритата гума и подсъзнанието му е отбелязало и съхранило тази информация. Това тълкуване на образа е несъмнено най-безпроблемното и най-консервативното, но то в никакъв случай не е и единствено възможното.
Дали няма вероятност образният ни поток да заобикаля съзнателните ни аналитични механизми и така да постига по-пряко и по-дълбочинно разбиране за скрития ред на вселената? Трудно е да се каже със сигурност, но подобна възможност е безкрайно интригуваща. През петнайсетте години, откакто водя семинари за отприщване на образния поток, станах свидетел на достатъчно необичайни феномени, та да стигна до извода, че в основата на този процес е залегнало нещо много повече, отколкото сме в състояние да видим. Ето защо е добре да имаме предвид и многото други, алтернативни обяснения за някои от най-забележителните резултати, постигани посредством образния поток.
Например съществува много голяма вероятност подсъзнанието ни да отчита и да разшифрова движенията на ръката, свързани с прегъването на листчетата, които използваме при упражнението със скрити въпроси. Следователно всеки, който е наблюдавал процеса на сгъването, впоследствие подсъзнателно ще е наясно кой именно въпрос е бил избран. А хората, които не са наблюдавали пряко сгъването, вероятно все пак долавят някакви незабележими сигнали от израза на лицето и от езика на тялото на останалите — също както при експеримента с псевдотелепатите и отгатването на картите, за който споменахме преди.