Дори в днешно време мнозина вярват, че при подобни ритуали участниците наистина биват обладани от реално съществуващите духове на съответните животни, дошли, за да се вселят в тях, от някакъв друг свят или от друго измерение. Днес подобни ритуали обикновено се провеждат от фанатично вярващи християни, говорещи от името на умрелите; от хаитянски танцьори, които се превъплъщават във вуду-божества; или от представители на движението „Ню Ейдж“ („Нова ера“), убедени, че са посредници между извънземните и хората. Психолозите са по-склонни да обясняват подобни феномени с познатия от психиатрията процес на дисоциация, тоест раздвояване на личността, при който някаква част от мозъка на съответния човек възприема различна от присъщата му и напълно автономна идентичност.
Независимо какво обяснение ще предпочетете, факт е, че хората от хилядолетия са били приемници и са споделяли телата си с други същества, реални или въображаеми. Вече има натрупана достатъчно богата документация от достоверни сведения, че по време на подобен транс на отъждествяване хората притежават и проявяват умения, таланти, познания и дори физическа сила и пъргавина, които са им непознати и недостъпни в ежедневния живот.
Едно важно приложение на ефекта на Райков е чудесно представено в сцена от прочутия бродуейски мюзикъл „Камелот“, в който се разказва легендата за крал Артур. В нея друидският магьосник Мерлин „отключва“ въображението на момчето Артур и го кара да се „превърне“ мислено в най-различни животни. Докато се вживява в образа на бухал, бъдещият крал чува Мерлин да го пита: „Какво знае бухалът, което Артур не знае?“. Момчето бухал се вглежда надолу към земята, над която се рее, и осъзнава, че от гледна точка на птицата Британия не е разпокъсана от граници. И решава да обедини в цяла и неделима нация различните боричкащи се за надмощие местни племена.
Този епизод е вдъхновен от една реално съществувала традиция в келтския фолклор. Според изследователите на този фолклор Мерлин е последният и само съвсем леко християнизиран представител на древните обитатели на Британия — друидите. Според преданията те са притежавали свръхестествени умения и са били ненадминати майстори на превъплъщението, способни да превръщат и себе си, и другите хора, в каквото си пожелаят — одушевено същество или неодушевен предмет. Легендарният друид Мак Рот, например, веднъж се превърнал в птица и отлетял на небето. В една стара уелска епическа балада бардът Талиезин твърди: „И в много и най-различни форми съм бил… Бил съм дъждовна капка в ефира… Бил съм сияйна звезда… Като орел съм се реял в небесата… И щит на бойното поле съм бил… Бил съм струна на арфа… Едва ли има нещо, което да не съм бил.“
Възможно е по време на тези полети на въображението — ако приемем, че става дума именно за нещо подобно — хората да постигат мъдрите си прозрения благодарение не на някакви загадъчни свръхестествени сили, а в резултат на „предизвикателната операция“ на Дибоно или на „силовата настройка на ума“, за които говорихме в Седма глава. Или с други думи, възможно е необичайните творчески глъбини да се дължат просто на мисловното съчетаване на два типа сетивни възприятия, които обикновено изглеждат несъвместими. Подсъзнателните усилия, които подложеният на „преображение“ човек полага, за да свърже в хармонично цяло тези противоречащи си елементи, водят до появата на интригуваща нова образност, а оттам и до нова мисловна нагласа.
Подобна силова настройка на мисълта изиграва важна роля при един семинар за гимнастика на ума, проведен през 1980 година в корпорацията „Жилет“. Участниците — служители на фирмата — били приканени да си представят, че са коренчета на косми от човешка коса. В битието си на „коси“, те трябвало да решат какви качествени характеристики на шампоан биха им допаднали най-много. Някои пожелали шампоанът да притежава силно почистващи свойства, така че основно да премахва всякаква мръсотия и мазнина от скалпа. Други се притеснявали за своите по-деликатни коренчета и затова настоявали съставките на шампоана да имат омекотено действие. След продължителни „дебати“, хората „коси“ най-сетне стигнали до формулата на нов тип шампоан, подходящ за всевъзможните нужди на всякакъв тип коса. Изобретеният по този начин продукт на „Жилет“ — „Silkience“ („Копринена мекота“) и до ден-днешен е сред водещите марки на пазара.