Въведете гения модел по някой от посочените по-горе начини и в продължение на няколко минути описвайте образния си поток, възприет през неговите сетива. Обърнете специално внимание на всяко нещо, независимо колко дребно и незначително може да ви се стори, което изглежда по-различно, видяно през очите на гения.
След като сте се отделили от гения модел — било чрез огледалото, било просто като му върнете главата и излезете от кожата му — можете да започнете да му задавате въпроси във връзка с правилното тълкуване на вашия образен поток.
Безкрайно приключение
„Глава назаем“ е вероятно най-мощната и най-ефективната от всички описани в тази книга техники. Веднъж щом усвоите основните правила за прилагането й, ще останете удивени от невероятните резултати, които ще постигнете благодарение на нея.
Помните ли неочаквания гений на бейзбола от Първа глава? Момчето откри своя принцип на успеха чрез техниката „Глава назаем“, представяйки си че то самото е един или друг от своите бейзболни кумири. Във всеки от вас се крият неподозирани сили, таланти и възможности, за чието съществуване никога не сте и подозирали. Те само чакат да им дадете лице, глас и идентичност, така че да могат да общуват с вас и да ви „влеят“ своята мъдрост.
Вероятно е показателно това, че най-забележителни резултати се постигат, когато тази техника бива използвана съобразно нейното най-древно и оригинално предназначение — за възприемане на идентичността на различни живи същества от дивата природа. По време на наш семинар един от участниците стана пчела и започна мислено да бръмчи и да лети насам-натам. Докато описваше изживяванията си, пролича, че в ума му веднага се е появил образът на улука в най-отдалечената част на покрива на съседна сграда, а сврян под него — кошер диви пчели. В битността си на пчела този човек се виждаше как устремно лети и наближава кошера. Можете да си представите какво огромно любопитство ни обзе, докато слушахме картинните му описания. На часа всички зарязахме заниманията си и се юрнахме към сградата, която ни беше описал. И буквално зяпнахме от изумление, когато съзряхме високо горе кошера, точно там, където ни го беше описал, а край него се рееше рояк диви пчели. Никой от нас не го беше забелязвал преди — поне не и на съзнателно ниво. Участници в други семинари също имаха подобни невероятни изживявания, след като вземаха назаем главите на различни същества от дивата природа — делфини и дори скариди.
Онези читатели, които са склонни да мислят по-практично, вероятно ще се запитат каква е ползата от подобни изследователски експерименти. Ползата е в това, че когато се научим да вземаме назаем главите на други живи същества — така, както са го правели всепризнатите „магьосници“ на древността, друидите, — пред нас се разкрива един безкраен свят на приключения. Съвременната наука едва сега започва да проучва невероятната дисоциативна способност на човешкия ум. Но можем с увереност да твърдим, че това древно умение има и за нас същата могъща сила, каквато е имало и за предците ни от каменната ера, а потенциалът му тепърва ще се разгръща.
Девета глава
Тотално запомняне
Веднъж, докато четял „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, великият психолог Карл Юнг изпитал странното усещане, че и преди е чел един от пасажите. Всъщност имал чувството, че съответният откъс е почти дословно копие на епизод от един морски приключенски роман, който бил чел навремето, публикуван през 1835 година — половин век преди Ницше да напише „Тъй рече Заратустра“, Юнг се свързал писмено със сестрата на философа и се оказало, че той наистина бил чел и бил впечатлен от този роман, когато бил единайсетгодишен. „От контекста на целия му труд става ясно — пише Юнг по-късно, — че Ницше и представа е нямал, че неволно плагиатства този откъс от романа. Убеден съм, че петдесет години по-късно тази прочетена в детството история просто е изплувала изневиделица в съзнанието му.“
Изглежда че в този случай при Ницше се е проявило едно състояние, наречено криптомнезия — скрито припомняне. То се наблюдава, когато отдавна забравени случки или изживявания изведнъж изплуват в съзнанието на човека, без той да си дава сметка, че умът му не ги поражда в момента, а просто възстановява стари спомени. По всяка вероятност именно криптомнезията е причина бигълсът Джордж Харисън да се озове в неприятното положение да трябва да обяснява защо мелодията на неговия хит от 1970 година „My Sweet Lord“ прилича толкова много на „He’s So Fine“, създадена и изпълнена за първи път от Чифън през 1963 година.