Макар и да са понякога твърде неприятни, подобни случаи на криптомнезия, като този с Ницше, повдигат безкрайно интересни и предизвикателни въпроси за мощта на човешката памет. Щом като цял един доста голям пасаж от книга може неволно да бъде „погълнат“ на единайсетгодишна възраст, а десетилетия по-късно да бъде дословно цитиран, какво ли друго се съхранява в паметта ни?! И как бихме могли да извличаме оттам тези запаси от информация?
Бариерата на паметта
„Образованието — отбелязва веднъж Айнщайн — е онова, което остава, след като забравиш абсолютно всичко, научено в училище.“
Кой ли от нас не е съжалявал понякога за времето, което е губил години наред в училище, за да се готви за изпити по такива загадъчни предмети като физика, химия, тригонометрия, история, френски или испански? И кой ли не се е дивил на самия себе си при мисълта, че навремето, в училище, настина е знаел много добре периодичната таблица, справял се е с квадратните уравнения, изчислявал е траекториите на летящи куршуми, можел е да посочи датите на решаващите битки във войната от 1812 година и доста добре е спрягал неправилните глаголи във френския език — но много скоро след това е забравил напълно всички тези умения и знания?
По времето когато излизаме на пазара на труда, повечето от нас са щастливи, ако от всичко научено в училище си спомнят поне таблицата за умножение. Хората тук, в Америка, гледат едва ли не със страхопочитание всеки свой сънародник, който успява да проведе дори най-незначителен разговор на някой чужд език. А при вида на бюрото в службата, отрупано с непрочетени професионални издания, компютърни справочници, отчети, списания и какви ли не книги, малцина не изпитват усещане за deja vu, тоест за нещо смътно познато. На работното си място също като в училище, сме буквално удавени в порой от най-различна информация и данни — толкова прекалено много, че просто не сме в състояние да прескочим бариерата на паметта си и да запомним всичко.
Метаумения
Веднъж попитали Айнщайн каква е скоростта на светлината, а той отговорил: „Откъде да знам. Изобщо не си затруднявам паметта с факти, които съвсем лесно мога да взема от коя да е енциклопедия.“ Противно на широко популярния мит, за гениите не е задължително да притежават всепоглъщаща памет, нито да запаметяват всичко с лекота. Затова пък те са ненадминати в умението да извличат от паметта си онова, което искат и то точно когато го искат. Наричам тази тяхна способност метаумение — тоест основополагащо умение, от което произтичат всички останали.
Съществуват необорими доказателства, че всички ние притежаваме в една или друга степен така наречената фотографска памет. При все това обаче, изглежда само малцина имат дарбата да извличат от паметта си и да разглеждат съхраняваните там „фотографии“ винаги, когато пожелаят. В тази глава ще се запознаете с фоточетенето — метаумение, което ще ви помогне по желание да запаметявате и съхранявате, а после и да изваждате много повече скрити спомени, отколкото изобщо някога сте предполагали, че е възможно.
Вероятно всички възрастни читатели на тази книга изживяват някаква криза в кариерата си. Икономистът Пол Зейн Пилзър, автор на „Несметно богатство“ и „Бог иска да сте богати“, казва: „От технологична гледна точка, работата, която вършим днес, ще е допотопна отживелица утре.“
През 1958 година един силициев чип е могъл да съдържа само десет електронни компонента. През 1972 година техният брой вече е хиляда. Днес образецът в тази област, чипът на „Пентиум“, съдържа три милиона транзистора, събрани на около шест и половина квадратни сантиметра площ. А технологичният напредък продължава с все по-голяма скорост. Цели клонове от индустрията биват пометени буквално за секунди. Само за някакви си десетина години компактдисковете изпратиха в пълно забвение индустрията на грамофонните плочи, която до този момент им носеше милиарди долари печалба. Появата на инжекционното запалване на горивото и на различните други дигитални системи по колите разсипаха целия дотогавашен бизнес по ремонта им. Същото се повтаря и във всяка друга индустриална сфера. В съвременната бързо променяща се нова икономика успехът принадлежи не на хората, вече овладели определено умение, а на онези, които могат едва ли не светкавично да усвояват нови знания и да придобиват нови умения.