„Бяхме свикнали да живеем в общество, където човек се обучаваше в едно или друго, а после цял живот се занимаваше само с него — казва Пилзър. — Днес това вече е невъзможно и немислимо. Понастоящем средната продължителност на която и да било кариера е около шест години. Половината от работещото население сменя професията — а не само местоработата си — на всеки шест години, а често и по-рано.“
Както никога преди, днешните възрастни трябва да се самовъзприемат като вечни студенти, готови всеки миг да подхванат нова курсова работа. Най-конкурентоспособни ще са хората, овладели метауменията — Пилзър ги нарича „основни умения“, — които ги правят способни да усвояват много бързо всякакви нови знания и задачи.
Ако вие примерно сте офисмениджър, вероятно ще сте наясно, че някоя нова компютърна програма може да удвои възможностите ви да обработвате, да организирате и да разпространявате документи. „Ако от всичките си колеги в отдела вие имате най-добре развити основни умения — пише Пилзър в книгата си «Несметно богатство», — сигурно първи ще разучите и усвоите новата програма… А докато колегите ви най-сетне успеят да овладеят новата технология на работа, несъмнено вече ще се е появила още по-съвършена програма и целият процес започва отначало.“
Ускореното обучение — средство за конкурентоспособност
Мнозина се плашат от мисълта за общество, основано върху необходимостта от постоянно обучение. Откъде време за учене, когато трябва да изкарваме нашата и на семейството си прехрана? Отговорът на този въпрос е в способността да се обучаваме ускорено. Достатъчно е да развием и да подобрим метауменията си, за да намалим времето, необходимо за усвояване на нови знания и за преквалификация.
Понастоящем „Проект Ренесанс“ е ангажиран с едно изследване, чиято цел е да вмести пълноценно материала, изучаван в продължение на първите две години в колеж, в един двумесечен летен курс. През тази година (1996) включваме двеста студенти в една пилотна програма, наречена „Проект за ускорено академично обучение“. След като я завършат, те ще бъдат подложени на тестове в един от участващите в проекта университети и при удовлетворителните резултати, които се надяваме и очакваме да покажат, ще бъдат приети да продължат там обучението си на следващото ниво.
Използваните при „Проекта за ускорено академично обучение“ методи могат бързо и с лекота да бъдат адаптирани и приложени буквално към всеки тип професионална подготовка. Те включват всички описани в тази книга техники на „Проект Ренесанс“, включително различните приложения на отприщването на образния поток и на мисленето по модел, а също и други техники, за които ще говорим по-нататък като „Свободни записки“ и „Групов образен поток“. И, естествено — „Фоточетене“.
Основните традиционни метаумения включват четене, писане, говорене, разсъждаване и смятане. Способността ви да усвоите някое по-специализирано умение — например боравенето с компютър — зависи в голяма степен от това доколко добре сте овладели тези основополагащи метаумения.
Но дори те се градят върху един още по-дълбок и по-мощен техен предшественик — способността ви да съхранявате и да извличате данни и информация от паметта си. Именно усъвършенстването на това най-главно метаумение е целта на „Проект за ускорено академично обучение“ и другите подобни програми.
Фоточетене
Сред най-ефективните методи на „Проект за ускорено академично обучение“ е една техника, наречена „Фоточетене“. Чрез нея фоточитателите не само увеличават неимоверно скоростта и обема при четене, но и способността им да съхраняват и да извличат от паметта си данни и информация става няколко пъти по-голяма от обичайната.
Както и много други гении създателят на техниката „Фоточетене“ Пол Шийли бил слаб ученик в училище. А четенето било за него особено бавна и досадна работа. Изкараният курс за бързо четене му помогнал да увеличи скоростта си от 170 на 5000 думи в минута при 70% възприемане и разбиране на информацията. Но Шийли смятал за изтощителен и изнервящ самия процес на прехвърляне страница след страница.