През май на 1980 година фирмата на Шийли, „Корпорация за стратегии на обучението“, получава лиценз от Департамента по образованието в Минесота да провежда разработения от него нов метод като професионален курс. Но някои скептично настроени професори от тамошния университет се опитват да попречат на Шийли, като настойчиво твърдят, че подобни резултати са просто невъзможни. В отговор на техните нападки Шийли прави демонстрация на метода си. В присъствието на опонентите, както и на представители на Департамента по образованието и на журналисти, негов колега фотопрочита дадения му от един от професорите дебел том по патентно право на САЩ.
„От проведения веднага след това тест — пише Шийли, — стана ясно, че той е усвоил и запаметил 75% от материала. И нещо повече, по желание на професорите моят фоточитател им цитира в приблизителен смисъл шест примерни патентни прецедента, като безпогрешно спази последователния им ред.“
Фоточетенето се явява естествена стъпка напред в еволюцията на човешките умения за четене. В древността и в средновековието хората, които изобщо умеели да четат, обикновено четяли на глас. Дори по-късно на мнозина им било трудно да четат, ако не мърдат устните си. Днес почти всеки, който знае да чете, го прави наум. При все това, почти всички сме склонни да вокализираме, когато четем — тоест, макар и мълчаливо, умът и нервната ни система неволно следват процеса на говоренето. Този навик обаче забавя четенето изключително много, тъй като умствената ни четивна скорост се съобразява с по-бавната скорост на движенията на езика.
Фоточетенето ни освобождава от необходимостта да вокализираме мълчаливо, като ни позволява да четем със скоростта на ума, а не на езика. Когато малките деца изучават азбуката, първо им се налага да произнесат гласно всяка буква, после и всяка сричка, за да могат да разпознаят думата. Така постепенно се научаваме да схващаме думата от един поглед, а ако преминем и стандартен курс по бързо четене, можем да се научим да възприемаме цели изречения и дори параграфи само като ги погледнем.
Фоточетенето отива още по-нататък по еволюционния път на този процес, като ни позволява да попиваме двете разгърнати страници на книгата едновременно. Първоначално това ще ви се стори невъзможно, защото ще четете твърде бързо, за да можете последователно да разпознавате и да вокализирате мислено всяка дума. Но веднъж щом успеете да преодолеете този си навик, много скоро ще откриете колко по-удобно и по-полезно е да оставяте мозъка си да възприема текста с присъщата за функционирането му естествена скорост — тоест, изключително бързо!
Техника „Фоточетене“
Пълно и подробно описание на метода на Шийли може да намерите в книгата му „Системата за фоточетене с цял ум“. По-долу ви запознавам с основните етапи за овладяване на техниката за прилагането му.
Поставете пред себе си книгата или материала, който искате да фотопрочетете. Затворете очи и се постарайте да имате съзнателни възприятия за всяка част от тялото си. Седете с прав гръб, опрели двата си крака на пода. Дишайте дълбоко и равномерно. Отпуснете се.
А сега си представете, че сякаш висите във въздуха зад собствения си гръб. Отворете очи и погледнете надолу към текста, като си представяте, че го четете над тавата си. Докато четете, виждате как двете ви ръце държат книгата от всяка страна. Подходът „Надничане над собствената глава“ разширява перспективата, като ви позволява да обхванете с поглед двете страници едновременно.
На този етап мозъчните ви вълни протичат с почти ленивите 8–12 цикъла в секунда — това е така нареченото Алфа-състояние (при нормално напрегнатото Бета-състояние на мозъка те се движат с 12–23 цикъла в секунда). Психолозите са открили, че именно това отпуснато, но будно мозъчно състояние е идеалното за обучение и за възприемане на нова информация.
Преди да започнете фоточетенето, мълчаливо си кажете защо искате да прочетете точно този текст. Франсис Бейкън е казал: „Има книги, които да бъдат вкусвани с наслада; други — да бъдат преглъщани набързо; а трети, съвсем малко на брой — да бъдат грижливо предъвкани и смлени.“ Пол Шийли твърди същото, но съвсем директно: „Някои текстове трябва да бъдат прочетени най-подробно. Други изобщо не си струва да четете.“