Понякога информацията, която сте съхранили в паметта си посредством фоточетене, ще се активира спонтанно, без съзнателното ви участие. Веднъж един професор от университета в Минесота фотопрочел две книги, за да се подготви за лекция, която му предстояло да напише и да изнесе. Оставил информацията да отлежи през нощта. Докато спял обаче, професорът сънувал как вече изнася готовата лекция пред студентите си. Изведнъж се събудил и веднага записал всичко, което могъл да си спомни от съня си. На следващата сутрин, когато прегледал тези свои записки, с удивление открил, че лекцията му била 90% готова!
На друг фоточитател му предстояло пътуване в Швеция и за да се подготви, той на няколко пъти фотопрочел един шведски речник и един разговорник. На другия ден отишъл на ресторант и изведнъж се уловил, че си поръчва вечерята на шведски език.
Подобни истории са забавни, но редки. В повечето случаи ще ви се налага да активирате съхранената информация „ръчно“.
Първи етап на активиране: Тест на ума. Започнете със задаване на въпроси. Запитайте се примерно: „Какво от книгата, която фотопрочетох, е от значение за мен?“ или „Какво от фотопрочетеното трябва да знам, за да се изявя добре на изпита (да си напиша доклада; да направя добро изказване на събранието)?“ Не очаквайте да получите незабавни и пространни отговори. Този тип тест на ума има за цел единствено да накара подсъзнанието ви да се замисли кои са най-подходящите начини за извличане на съхранената при фотопрочита информация. Важното е по време на целия процес за активиране да не сте напрегнати, а спокойно отпуснати, да оставате уверени в успеха на начинанието и да поддържате живо любопитството си към резултатите от него.
Втори етап на активиране: Скенер и сонда. Тестването на ума вероятно ще е събудило любопитството ви към определени раздели или пасажи от фотопрочетеното. Отгърнете книгата на тях. Бързо „сканирайте“ с очи централната част на всяка страница. Ако някоя дума или фраза привлече погледа ви, „сондирайте“ страницата, като прочетете един или два реда около привляклата вниманието ви дума. После продължете да сканирате следващата страница от съответния раздел. Сондирайте само един-два параграфа от статията или страница-две от цялата книга. Следвайте интуитивните си подтици, не логиката. Позволете на подсъзнанието си да ви посочи къде да „пуснете сонда“ в текста, дори ако съответният пасаж привидно не е свързан с целта, с която сте фотопрочели книгата. Ако не се доверявате на интуитивните си подтици за сондиране или ако искате да съхраните най-подробно материала, сканирайте и сондирайте цялата книга, от първата до последната страница.
Специалистите по четенето са на мнение, че 90% от който и да било текст са просто пълнеж. Скенерът и сондата ви отвеждат директно до съществените 10% информация.
Развийте фотоусет
За повечето хора първоначалните ефекти от фоточетенето няма да са напълно очевидни. Те се проявяват първо под формата на смътни усещания, които човек лесно може да пренебрегне, ако не ги очаква. За да станете експерт по фоточетене, е необходимо да развиете в себе си усет или както го наричам още „будно очакване“ по отношение на тези неуловими сигнали от страна на подсъзнанието. Един от най-добрите начини за постигане на подобно будно очакване е да използвате образния си поток. Ежедневната ви десетминутна практика за отприщване на образния поток ви тренира да забелязвате и да реагирате именно на подобен род сигнали откъм подсъзнанието, каквито има и при фоточетенето, независимо дали се пораждат под формата на образи, думи или смътни подтици. (Пол Шийли вече съветва инструкторите по фоточетене да използват във водените от тях курсове техниката за отприщване на образния поток като подготовка за усвояване на неговия метод.)
А ето и два показателни случая за действието на фотоусета.
Един бизнссмен имал особено неудовлетворителна среща със своите адвокати, като така и не могъл да разбере правните им аргументи по интересуващия го въпрос. Ето защо след срещата той отишъл в библиотеката и фотопрочел всичко, каквото успял да открие във връзка с темата, по която искал адвокатски съвет. Когато вече си тръгвал, изведнъж усетил остър подтик да се върне и отново да огледа лавиците с книги. Това негово смътно усещане го накарало да вземе точно определена книга и да я отвори на дадена страница, която се оказало, че съдържа отговора на интересуващия го правен казус.