Онова, което можем да направим обаче, е да разгледаме обширните и доста последователни негови съчинения по подобни въпроси и да извлечем някои общи принципи.
Той би искал да има съюз между Франция и Германия, докато има и най-малката опасност от конфликт, а като неотменен привърженик на свободния пазар, със сигурност щеше да е "за" свободната търговия на територията на една огромна безмитна зона.
Той щеше да иска европейската организация да бъде силно и тясно свързана с Америка, а Великобритания активно да помага за бетониране на тези отношения.
Той щеше да види важната функция на тази обединена Европа като преграда срещу самоуверената Русия и други потенциални външни заплахи.
Сигурно щеше да иска лично да участва на ниво правителствени глави. Познавайки го вече достатъчно добре, не бихме могли и за миг да си представим, че би допуснал важна среща на върха на световните лидери да се проведе без него.
Той би искал, доколкото е по силите му, да запази суверенитета на Камарата на общините и демокрацията, която защитава и за която е работил през целия си живот.
Вечерта на 5 март 1917 г. Чърчил излиза от вече затъмнената пленарна зала на Камарата на общините в компанията на Александър Маккалъм Скот, депутат от Либералната партия. Обръща се и казва: "Само я погледни. Ето тази малка зала е цялата разлика между нас и Германия. Именно благодарение на нея ние с усилие ще се доберем до успеха, а заради това, че си няма такава, брилянтната ефективност на Германия ще я доведе до окончателната й гибел".
Разбира се, тези пожелания днес ни изглеждат противоречиви. Но ако Чърчил беше пощаден от избирателите през 1945 г. — ако бе участвал в рисуването на стенописа, докато фината мазилка още е влажна — то може би тези противоречия никога не биха възникнали.
Наследството на Чърчил за континента Европа е феноменално и добронамерено. Каквато и да е била точната роля, която Великобритания е трябвало да играе според него, то той е един от хората, създали дългата седемдесетгодишна ера, през която в Западна Европа не е имало война — и даже самата идея за война изглежда все по-абсурдна.
Освен това влиянието на Чърчил се усеща и до днес на места, далеч отвъд Европа — и мнозина биха казали — за добро.
Глава двадесет и първа
Един от бащите на Близкия Изток
В годините на истинската си слава яхтата "Кристина" е била най-демонстративно пищната, ако не и направо вулгарна, частна яхта, която някога се е носила по морето. В нея има картини на импресионисти по стените и живи омари в басейна, високи столчета край бара, тапицирани с кожа, специално добита от кожа от пенисите на китове. Но от всички тези екзотични елементи, събрани от Аристотел Онасис, най-важният са неговите гости — едрите риби, които успява да хване в мрежата си.
На борда са се качвали звезди като Мерилин Монро, Франк Синатра, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, които са отпивали отбрани питиета край оградката на хакборда и са се разполагали по столовете на палубата, преди да се оттеглят по каютите за брачно гукане. Но от всички световни личности, които Ари успява да събере тук, има една, която надминава останалите, и на сутринта на 11 април 1961 г. той вече има доказателство за нейната известност.
Яхтата "Кристина" (която в действителност е преустроен канадски военен кораб, участвал в Десанта в Нормандия), с белия си корпус и кокетния жълт комин, е потеглила нагоре по река Хъдсън към мястото за акостиране на 79-а улица. Посрещната е с бурни овации. Гърмят оръдия на лайнери, влекачите надуват сирени, а един пожарникарски кораб от Ню Йорк радостно изпраща в небето силна струя вода, за да отбележи пристигането на най-популярния британец в Америка ("Бийтълс" още не са се появили на сцената).
На същия ден вече е време за вечеря. С помощта на две силни камериерки осемдесет и шест годишният Уинстън Чърчил бавно напредва по палубата. Претърпял е още един малък инсулт; зъбите му са вече в доста лоша форма. Но лицето му отново грее с детинска чистота. Сълзящите му очи светят ярко, папийонката му на точки е на мястото си около врата. Той потраква по полираните дъски със същия бастун със златна дръжка, който Едуард VII му е подарил за сватбата през 1908 г., и у него проблясва същият стар ентусиазъм при самата мисъл за вкусно хапване и малко алкохолно освежаване.
Вярно е, че невинаги му е било лесно да намира теми за разговор с Онасис, родения в Смирна корабен магнат, с неговите вечни истории за "кучите синове", които пречели на казината му да печелят. Но Чърчил не обръща внимание на това. През 1911 г. е изтърпял шестседмичен круиз с X. X. Аскуит из Средиземноморието, по време на който често мърморел, че му е омръзнало да обикаля из руините на древността. Поне Онасис не го кара да се чувства неудобно заради относителната липса на класическо образование.