И все пак, вече прехвърлил седемдесетте, той си остава с младежко кръвно налягане — 140/80. Като че ли самото му тяло е било физическо доказателство за способността на нацията да приема трудностите и да ги преживява. А начинът, по който се хранел, е наистина впечатляващ. Разполагаме с интересно описание на Чърчил, който се храни в собствения си дом, от един човек, който дошъл да го интервюира в Чартуел. Ядял от всичко наведнъж, без да спазва особен ред. Например вземал си с вилицата от пая със свинско и дреболии, после дръпвал от пурата, хапвал шоколад, отпивал от брендито, хапвал още една вилица от месото — и през цялото време говорел.
Що се отнася до чувството му за хумор и неговите остроумия, истинското чудо е колко много от историите се оказват напълно верни. Ето защо толкова много апокрифни разкази са приписани на Чърчил — защото перлата на измислицата се е оформила около песъчинките на истината; даже не песъчинки, а цели огромни камъни.
Има толкова много истински истории за поведението на Чърчил, че измислените са били смело добавени от умели фалшификатори, които добре са знаели, че понякога е трудно да се направи разлика между едното и другото. Наистина е вярно, че през 1946 г. той срещнал Беси Брадок (една едра дама, заклета лейбъристка и член на парламента, останала в историята с призива си някои от общинските съветници консерватори да бъдат застреляни с картечница), когато бил малко, както се казва, "уморен и емоционален".
"Уинстън — настръхнала тя, — ти си пиян." "Мадам — отвърнал той, — вие сте грозна, а аз ще бъда трезвен утре сутрин." За днешния ни вкус това звучи почти непростимо брутално; но пък не й ли се пада такъв отговор, след като отправя лични коментари? Така или иначе, той не бил "кьоркютук" в момента на срещата, свидетелства бодигардът му, Рон Голдинг, който потвърждава историята, а само малко "подпийнал". Още по-хубаво е, че успял да реагира на момента.
Ф. Е. Смит споделя веднъж: "Чърчил прекара най-добрите години от живота си, подготвяйки се за спонтанните си коментари". Този конкретен отговор просто му е хрумнал на момента, но е спечелил, доколкото виждам, първо място в проучването на Дейли Експрес за най-големите обиди в историята.
Още едно доказателство е прословутата му реплика за Lord Privy Seal (висша държавна длъжност, "Пазител на малкия кралски печат"), който дошъл да го види, докато бил в тоалетната (privy). "Кажете на лорда, че съм в тоалетната и не мога да изляза — с повече от едно лайно наведнъж не мога да се справя" — изревал той. Дори и да не е казал фразата до края, все пак основната игра на думи — Privy Seal /sealed in privy, си е негова.
Отново виждаме любовта му към хиазма — или обръщането на словореда по неочакван начин: като "началото на края/краят на началото" или "Аз съм готов да срещна Създателя си, но дали Създателят е готов за тежкото изпитание да срещне мен, това е друг въпрос", "Ние оформяме сградите си, а след това нашите сгради оформят нас". "Аз съм взел повече от алкохола, отколкото алкохолът е взел от мен" и много, много други.
Понякога съм се чувствал изкушен да отхвърля дадена история като безспорно апокрифна само за да открия, че всъщност е съвсем достоверна. Ето тези неща наистина ги е казал. Да вземем за пример анекдота от времето, когато бил в Америка да чете серия от лекции и му сервирали студен обяд от пържено пиле.
"Може ли да ми отрежете малко гърди?", помолил той домакинята. "Мистър Чърчил — отговорила домакинята — в тази страна ние говорим за бяло месо или тъмно месо." На следващия ден дамата получила прекрасна орхидея от своя почетен гост. На придружаващата я картичка пишело: "Ще ви бъда задължен, ако закачите това на бялото си месо".
Този анекдот беше категорично в моя списък на фалшификациите, докато не го потвърди пред мен внучката на Чърчил — Силия Сандис. "Откъде го чухте?", попитах. "От собствената му уста", отговори тя. С това не може да се спори. Хуморът на Чърчил е едновременно концептуален и вербален. Той не само използва своя колосално богат речник на английски, но е и автор на някои от най-великите фрази на Franglais (френско-английски) на всички времена. Например достоверно му приписват следната великолепна заплаха, отправена към Дьо Гол: Et marquez mes mots, топ ami, si vous me double-crosserez, je vous liquiderai. (Абсолютно буквален превод на английското And mark my words, my friend, if you double-cross me, I will liquidate you. — "Слушайте ме внимателно, приятелю, ако играете зад гърба ми, ще ви ликвидирам".)