Освен това в един период хотелът е временен адрес на Уинстън Чърчил. Именно тук идва той през 1906 г., когато се бори за избирателния район на Северозападен Манчестър, и тук обявява оттеглянето си от политическия живот. Навремето ги е нямало днешните морални претенции депутатите да имат "дом" в избирателния си район, а даже и през онези години — може би особено през онези години — хотел "Мидланд" е върхът на абсолютния лукс. Тогава той е само на три години, като изграждането му струва 1 милион лири, има свой собствен аудиториум и в очи се набива страхотният контраст с някои от районите на Манчестър, които тридесет и една годишният Чърчил иска да представлява.
Една студена зимна вечер той излиза на разходка в компанията на верния си секретар Еди Марш. Двамата се оказват в един бедняшки квартал, недалеч от "Мидланд", и Чърчил казва следните знаменателни думи: "Представи си какво е да живееш на една от тези улици — казва той, оглеждайки се наоколо, — никога да не видиш нищо красиво, никога да не ядеш нищо вкусно… никога да не кажеш нищо умно!".
Много хора го укоряват за тази забележка. Казват, че показвала снизхождение към бедните. Разкривала го като човек, който дотолкова е загубил връзка с реалния свят, че не може да си представи хората с ниски доходи изобщо някога да кажат нещо, което си струва да се чуе, и ги смята дотолкова невежи, че според него те не могат никога да хапнат нещо наистина вкусно.
Не знаем дали това са били точните му думи, макар че Марш едва ли би ги измислил; няма обаче съмнение, че този цитат помогна да се изгради схващането, че Чърчил винаги е бил малко нещо реакционер, привърженик на елита от старата школа.
В края на краищата това е човекът, който вярва в евгениката — един вид "социален дарвинист", който в различни периоди от кариерата си е настоявал за наказателни колонии за скитниците и стерилизация на "негодните". Той със сигурност е казвал, че човечеството е разделено на качествено различни "раси" — и то по начин, който днес смятаме за много съмнителен в интелектуално отношение — и за да опише чужденците, използва думи, които са били стандартни за онова време, но днес са табу.
Той примерно пише до Клементин, за да се похвали, че децата се трудят "като негри", за да подготвят Чартуел за завръщането й, а и решава изобщо да не обърне внимание на Китайско-японската война от 1930 г., като казва, че "не проявява никакъв интерес към кавгите на жълтите народи".
Чърчил е човекът, който иска да "бомбардира или подложи на картечен огън" "Шин Фейн", чиито представители днес са посрещани като драги гости на банкетите в Уиндзорския дворец. Той нарича болшевиките "бабуини" и обявява, че комунизмът е "ужасна форма на умствено и нравствено заболяване". Веднъж стига дотам да заяви, че "признаването на болшевиките е като да легализираш содомията" — едно схващане, което днес по-скоро е обърнато с главата надолу.
В днешно време никой не би поставил Чърчил на публичен пост във Великобритания — освен ако не смекчи тона, и то значително. Той например заявява, че да се правят отстъпки на Махатма Ганди — който сега се почита като бащата на съвременна Индия — било като "да даваш котешка храна на тигър" (особено неуместен израз, предвид факта, че Ганди е благочестив вегетарианец).
Колко по-"десен" изобщо може да бъде човек? Но това дори не е всичко: като министър на вътрешните работи през 1910 г., лейбъристите твърдят, че изпратил въоръжени войници срещу стачкуващите миньори в Тонъпанди в Уелс, а през 1911 г. с абсолютна сигурност лично разрешава армията да открие огън по протестиращите докери в Ливърпул. По време на общата стачка от 1926 г. използва цял батальон печатари и журналисти стачкоизменници, които произвеждат една творба на правителствената пропаганда, наречена The British Gazette, и предлага Би Би Си да бъде закрита до края на протеста, като заявява, че "малко пускане на кръв няма да дойде зле" и че иска транспортните работници да бъдат хванати "за гърлото". Неговият войнствен подход е остро осъден от лейбъристите и синдикатите, както и от тогавашните му колеги либерали.
Сега вземете всичко това накуп и си задайте въпроса дали този човек ви звучи като слабохарактерен левичар либерал! Да се забрани Би Би Си? Да се стреля срещу стачкуващите докери само заради това, че се бунтуват и трошат всичко наред? Наистина има някои страни от характера на Чърчил, които го карат да звучи подпийнал член на богаташки голф клуб. И все пак това е същият онзи Чърчил, който създава част от най-прогресивното законодателство за последните 200 години. Заедно с Лойд Джордж той заслужава титлата "Създател на социалната държава".