Влизате в голямата стая с високи греди, с очернена от сажди и празна в момента камина в единия край, а над камината — доста мрачна картина, изобразяваща двореца Бленхайм. До едната стена е поставено високо писалище, а от другата страна — ниско бюро, удобно за сядане. На пода се мъдри стар килим в някакъв оттенък на розовия цвят. Във въздуха се усеща лек мирис на пура… но от Уинстън Чърчил няма и помен.
— Сър? — притеснено се обаждате вие.
— Тук! — вика някой в отговор, при което забелязвате малка врата в далечния ъгъл, която изглежда като да води към килер или голям шкаф. Минавате през нея. И направо не можете да повярвате, че сте попаднали в спалнята на един от най-влиятелните мъже във Великобритания.
Някой ви е подшушнал, че мисис Чърчил спи в друго помещение, понеже двамата имат "радикално различни биоритми". И да, тази стая определено не може да служи за спалня на една лейди. Прилича по-скоро на монашеска килия.
На стената има пожълтяла фотография на лорд Рандолф Чърчил, както и съвсем малка баня отстрани. А на ниското легло виждате ужасяваща гледка. Собственикът му е заобиколен от книги, листове хартия и кутии с документи, които буквално го затрупват, а до него се мъдри голям хромиран куспидор с нещо ужасно отвратително на дъното му… а и как да не е, след като "куспидор" е просто по-красива дума за най-обикновен плювалник.
На масичката до леглото има чаша, пълна сякаш с разредено уиски и сода, върху завивката на кревата се мъдри рижав котак, а самият Чърчил е седнал в леглото, облечен в червеното си копринено кимоно, със свирепо изражение на лицето и стърчащи на всички посоки посивяващи кичури коса. Той дъвче пурата си и мърмори нещо неразбрано, докато с ужас не осъзнавате, че всъщност говори на вас.
— Извинете, сър — смотолевяте вие.
— Записвайте! — отсича той и най-сетне ви проблясва мисълта, че вече е започнал да диктува.
Бързо се освестявате, вадите със светкавична скорост бележника или листовете и почвате да записвате думите му.
После той изведнъж спира. Лицето му се изкривява от ужасна ядна гримаса, все едно гледате бик, който тъкмо се готви да намушка тореадора, като от флуоресцентна реклама край пътя.
Под завивките се вижда как нервно мърда пръстите на краката си, като същевременно издава странни съскащи звуци, малко като чайник или като къкрещо котле с каша.
Държите писалката готова над листа, а главата си не смеете да вдигнете. След това той отново започва да диктува, този път тонът е стряскащо съблазнителен, почти до мазнене.
— Миииличко… — казва той.
Стреснато вдигате поглед и се успокоявате… явно говори на котката. И така диктовката продължава, като репликите са ту към вас, ту към рижавата котка Танго. Осъзнавате, че имате сериозен проблем.
Заради пурата в устата му звукът "с" се чува като "ш" и се налага да го молите да повтаря онова, което не сте разбрали.
— По дяволите, момиче! — възкликва той и за вас в този момент чашата прелива. Това повече не може да се издържа. Не успявате да се овладеете.
Сълзите рукват, а Чърчил изведнъж сякаш става друг човек. Цялото му внимание се пренася върху вас, усмихва се и закачливо ви поглежда с веселите си сини очи.
— Не се притеснявайте, когато избухвам — казва той, а след това обяснява, че всъщност изобщо не се ядосва на вас, ама никак, просто се опитва да измисли думите и мрази, когато го прекъсват.
След което отново започва да диктува. Нервно мърда пръстите на краката си, докато работи по всяко изречение, за да открие най-естествения каданс на езика, то да бъде ритмично, музикално… и изведнъж всичко приключва. Той замахва надолу с отривист жест, също като диригент, който оформя края на симфония на Бетовен.
— Дайте тук! — казва и вие му подавате записките или писмото, което сте писали досега.
Той го прочита, след това вади собствената си писалка — държи я доста високо, не до писеца — и полага подписа си. Това е. И вие си тръгвате, освободена сте засега — до след около половин час, когато по мистериозни причини отново ви привикват при него. Явно е намислил нещо ново.
Този път обаче и кабинетът, и спалнята са празни, а от мъничката баня се чува плискане на вода. Майко мила, казвате си вие наум. И така, между сапунисването и миенето с гъбата той ви инструктира да придърпате едно малко столче до вратата и започва да диктува друго писмо, а след това вие едва се сдържате да не изпискате, когато диктуващият се появява с една малка хавлия около кръста, която ви се струва, че всеки момент ще се плъзне на пода, докато вие затваряте ужасено очи…