До известна степен той е архаичен в отношението си — задвижван от жажда за слава и хвалебствия, но също и от страха от публичен срам. Но в смесицата се долавя и сериозна доза постхристиянско чувство за вина. Какъвто и да е бил съставът на "горивото" обаче, двигателят на Чърчил е идеално пригоден за сложните аспекти на политическата власт. Той е истински боец в Уайтхол, а освен това и човек, който влиза в подробностите на нещата — понякога до маниакалност.
Например във финансовото министерство се занимава с такива дреболии като цената на телеграмите, изпращани от британските дипломати. Когато се завръща в Адмиралтейството през 1939 г., прави специално запитване за броя на брезентовите якета, снабдявани на отделните кораби. Или пък решава да издаде заповед, според която на плавателните съдове от Кралския флот трябва да се играе дама, а не карти.
Ако искате един чудесен пример за влечението му към дреболиите, ето ви една негова разпоредба (каквито се произвеждат по десетки на ден). Този невероятен документ е поставен днес в рамка на стената в Чартуел. Това е сприхавият му отговор на съвсем скромно написано предложение на външното министерство да се използват имената, които местните хора са дали на собствените си градове.
Лична паметна записка на министър-председателя:
Сериен номер: М 387/5 А
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
1. Принципът на "А" е изцяло неприемлив за мен. Аз не смятам, че имената, които от поколения се използват в Англия, трябва да бъдат променени, за да се угоди на капризите на чужденците, живеещи по тези земи.
Когато името е без особено значение, следва да се спазват правилата на местния език. Въпреки това не можем никога да се откажем от името Константинопол, макар че за глупавите хора след него в скоби може да се пише Истанбул. Що се отнася до Ангора, която отдавна е позната у нас чрез ангорските котки, аз с всички сили ще се противопоставя това име да се сведе до грозното Анкара.
2. Би следвало да имате предвид, между другото, лошия късмет, който винаги преследва хората, които сменят имената на градовете си. Съдбата е справедливо жестока към онези, които късат с традициите и обичаите от миналото. Докато нещо изобщо зависи от мен, думата "Анкара" се забранява, освен ако не е поставена в скоби след истинското име. Ако не се съпротивим навреме, може би след няколко седмици ще се налага вече да наричаме Легхорн Ливорно, а Би Би Си ще получат разпореждане да наричат Париж Пари. Чуждите имена са направени за англичаните, а не англичаните — за чужди имена.
Записката е изготвена в Деня на св. Георги.
WSC
23.4.45
Обърнете внимание на датата: германците още са във войната, британските войници продължават да умират, а той намира време да диктува хумористична записка за топонимите в английския език.
Понякога обаче колегите му са благодарни за орловия поглед. Докато му показват снимки на заблуждаващи макети на британски бойни кораби в Скапа Флоу, той забелязал нещо странно. Около комините не се виждат никакви чайки. Така германците можели да разкрият измамата. Затова поставят храна около комините, за да привлекат птиците — и германците вероятно все пак са били измамени.
Тази неуморимост става абсолютно задължителна от 1940 г. нататък. Той е избрал съдбата на нацията. Използвайки своя чар и силната си личност, той е решил, че Великобритания трябва да продължи да воюва. Но въпреки това трябва да продължава да тегли хомота в посоката, в която иска, той е здравенякът, който дърпа Боинг-747 по пистата, той е буксирът, който променя посоката на супертанкера. Ако използваме думите на негов помощник: "изобилието на идеите, упоритостта в подаването на предложения, подтикването на командирите да атакуват — всичко това са все прояви на тази зашеметяваща експлозивна енергия, без която голямата военна машина — и цивилна, и военна — сигурно нямаше да напредва с такова постоянство, нито да бъде успешно маневрирана насред толкова много неуспехи и трудности".
Разбира се, той нямаше да успее без вас — искам да кажа без вас, младата секретарка, която отново е на смяна и прилежно записва диктуваното. Една важна част от триумфа на Чърчил е, че той успява да превърне хората около себе си в свой личен "кошер", своя "фабрика", както той я нарича, а като цяло е било чудесно човек да работи в тази фабрика. Макар да е понякога раздразнителен и нетърпелив, той също така можел да бъде мил и загрижен към тези, които работят за него, като плаща за лечението им и им дава отпуск по болест.