Нещата се развиват така, че Чърчил е успял да удържи фронта в продължение на шест дни. Но това е достатъчно. Другите пристанища били спасени. Така че нека да оценим "грешката при Антверпен" по скалата от 1 до 10. Аз бих казал, че по ФАКТОР ФИАСКО оценката е 2, тъй като операцията всъщност е успешна, а също и че ФАКТОРЪТ ЧЪРЧИЛ е 9 от 10, тъй като е почти невъзможно да си представим, че белгийците биха издържали толкова дълго, ако той не е бил там.
Винаги обаче е било далеч по-трудно да се намери оправдание за:
"Катастрофата при Галиполи".
На пръв поглед поне това е един от най-големите военни провали в рамките на една война, преливаща от всякакви провали. Към края на 1914 г. окопите вече са очертали дълга линия от Швейцария до Ламанша. Чърчил търси начини едновременно да използва флота, който в този момент не участва активно, и да заобиколи някак кланицата на Западния фронт. Къде биха могли да отидат тогава? Първо обмислят Балтийско море, но там германците вече са сложили тежък ботуш. Тогава му хрумва концепцията, която и в бъдеще често ще използва: "да ударим в мекото, в корема". Решава да нападне съюзника на Германия — Турция.
Смята да използва флота, за да пробие през Дарданелите — тесен пролив между Средиземно море и Черно море, да завладее Константинопол; да изхвърли османците от войната; да облекчи натиска върху Русия, да привлече Гърция, България и Румъния на страната на Съюзниците — и готово! (тук можем да си представим как Чърчил триумфиращо удря с пръст по картата) — ще бъде открит пътят да се атакуват германците и от двете страни. Но нещата не се развиват добре.
Цялата операция най-сетне е прекратена през 1916 г., като през това време загиват около 180000 съюзнически войници, повечето от които са покосени от болести по бреговете и носовете на полуостров Галиполи, без изобщо да се доближат до Константинопол.
Толкова много австралийци и новозеландци губят живота си, че Галиполи става причина за дълбоко вкоренена омраза и отчуждение от имперската власт сред хората от колониите. Ирландските полкове са тъй жестоко смазани, че според мнозина тези събития разпалват още повече борбата за независимост. Чърчил на практика е уволнен от Аскуит през май 1915 г. и почти изчезва от сцената.
"Мислех, че ще умре от мъка — споделя по-късно Клементин. — "Свършен съм", стенеше той."
Има ли какво да се каже за Дарданелите?
Да — кампанията е поне опит да се прекъсне окопната война на Западния фронт. Все някой е трябвало да излезе с алтернатива на "дъвченето на бодлива тел във Фландрия", казва Чърчил и със сигурност е прав в това си мнение.
Няма особен късмет с адмиралите, един от които изпада в тежка нервна криза, няма късмет и с колегите си — особено с лорд Фишър, престарелия началник на флота с жабешко лице, който ту се въодушевява от операцията, ту напълно губи интерес, а накрая взривява всичко, като хвърля оставка в най-важния момент. Той няма късмет и в това, че няма контрол върху времето на провеждане на операцията, нито успява да сложи началото й с устрема, който е необходим.
Но дори и когато вземем предвид този лош късмет, трябва да признаем, че целият първоначален замисъл вероятно е бил сгрешен. Изглежда, той е основан на поредица от героични предположения какво ще се случи, ако Константинопол в крайна сметка падне, както и на абсолютно непредвидимия резултат от Балканската кампания. Заради този необуздан свръхоптимизъм Чърчил трябва да поеме своята вина.
Каквото и да се говори, потопени са кораби, адмирали губят разсъдъка си, войници падат като снопове по бреговете, покосени от картечници и дизентерия, а Мустафа Кемал се превръща в герой на турската нация заради ролята си в отблъскването на Британската империя. Затова нямаме друг избор, освен да дадем на Дарданелите ФАКТОР ФИАСКО от пълни 10 точки, както и ФАКТОР ЧЪРЧИЛ отново от 10, тъй като със сигурност кампанията нямаше да се случи без него. Всичко можеше да завърши и с успех — ако една дълга поредица от събития се беше случила в наша полза — но ужасяващото бедствие убеждава много хора, че Чърчил не само има слаба преценка, но че е и напълно ненадежден заради суетата си и желанието по някакъв начин лично да участва в действията.
Разбираме доста за неразбиваемото му его, тъй като още в края на 1919 г. той отново е в играта и участва в едни събития, които са останали в историята като: