— Не се представиха. Заявиха, че помагайки на болните, може да си имат неприятности с режима на Садам, както и с наблюдателите от Женева. Сигурна съм, че лъжеха Няма начин да влязат в Ирак и да работят във военна болница без знанието на правителството.
— Тогава как? Подкуп?
— Според мен голям подкуп, и то за самия Саддам.
Ранди отново се намеси:
— Смяташ, че те въобще не са били от ООН?
Педиатърът нервно поклати глава.
— Трябваше отдавна да стигна до това естествено заключение. Проблемът в днешно време е, че водим борба за оцеляване и така губим цялата картина. Убедена съм, че нито са били от ООН, нито са били практикуващи лекари. Приличаха повече на научни изследователи. Освен това пристигнаха прекалено бързо, сякаш са знаели кой и кога точно ще заболее!
Всичко потвърждаваше убеждението на Смит, че дванайсетте жертви са част от експеримент, започнал в 167-и оперативен армейски лазарет към края на войната в Залива.
— Нещо подсказа ли ви откъде са дошли?
— Казаха от Германия, но немският им бе учебникарски, а и дрехите им не бяха европейски. Мисля, че бяха американци, което още повече би увеличило опасността за тях, ако не са имали одобрението на самия Саддам Хюсеин.
Ранди се намръщи и нагласи по-удобно автомата.
— Можеш ли да предположиш кой ги е изпратил?
— Всичко, което си спомням, е, че веднъж си говориха за ски. Може да са имали предвид много, много места.
Джон крачеше, като си мислеше за американските учени, които разполагат с големи количества от лекарство срещу новия вирус. Изведнъж се усети.
— Пилеем целия ден да си говорим за шестимата заразени преди една година. А сега? Има ли още случаи в Ирак?
Д-р Махук стисна тъжно устни. Беше се посветила на лекуването, а сега светът сякаш шеше да експлодира от болест извън всякакъв контрол. В думите й прозвуча неприкрит гняв.
— През последните седмици имаме много повече жертви от синдрома на острото респираторно увреждане. Загинаха над петдесет души. Не сме сигурни в точния им брой, тъй като той се променя всеки момент. Едва сега започваме да проверяваме дали причината е новият вирус, но за мен почти няма съмнение. Симптомите са същите — малка треска, след това тежка простуда, която продължава няколко седмици, накрая внезапен кръвоизлив в дробовете СОРУ и след няколко часа смърт. Няма оцелели — гласът й се прекърши, — нито един оцелял.
Смит ускори крачка, ужасен от големия брой жертви. Изпълни го съчувствие. След това си помисли, че…
— Жертвите участвали ли са във войната? Били ли са до кувейтската граница?
Д-р Махук въздъхна.
— За съжаление отговорът не е толкова прост. Малцина са участвали във войната и нито един не е бил близо до Кувейт.
— Някакви контакти с шестимата?
— Не, никакви.
Джон се замисли за любимата София, за генерал Кайлбургер, Мелаяи Къртис и 167-и оперативен армейски лазарет преди десет години.
— Но как е възможно петдесет души да бъдат инжектирани, без да узнаят, и то по едно и също време? В толкова изолирана страна като Ирак! От една област ли са? Били ли са зад граница? Имали ли са контакти с чужденци?
Д-р Махук не отговори веднага. Отдръпна се от вратата. Бръкна в джоба си и след кратко ровене измъкна оттам някаква руска цигара. Запали я и закрачи нервна и напрегната около масата за прегледи. Спартанският кабинет се изпълни с типичния аромат на руските тютюни. След малко проговори:
— Поради работата ми с вируса преди година ме помолиха да изследвам новите случаи. Прегледах всички възможни източници на инфекция, не само изброените от вас, не открих нищо. Не открих връзка между жертвите. Те се различаваха по пол, възраст, местоживеене, етнос и географско разположение. — Пое дима от цигарата и го изпусна бавно, обмисляйки следващите си думи. — Те не са се заразили един друг, семействата им са здрави. Не знам доколко е важно това, но е много любопитно.
— Важно е! Всичко открито до този момент доказва, че вирусът не притежава почти никакъв фактор на заразяване.
— Тогава как попада в човешкия организъм? — Ранди внимателно следеше разговора. Въпреки че не беше със специално образование по биология или химия, имаше основните познания от училище. Това, за което говориха двамата… за което се безпокояха… беше епидемия.
— И защо само в Ирак и Америка? Да не е в резултат на някакво биологическо оръжие, скрито в Ирак?
Д-р Махук поклати отрицателно глава и отиде до един сейф в ъгъла на стаята. Цигареният дим я следваше като кафяв призрак. Извади купчина листи и ги подаде на Джон. Ранди веднага отметна назад автомата и се приближи към него, за да вижда по-добре. Удивени, прочетоха компютърната разпечатка на заглавната страница на Вашингтон Пост. Най-отгоре висеше огромно заглавие: