Статията твърдеше, че в двадесет и седем страни са отбелязани смъртни случаи, чийто общ брой достигаше половин милион. Всички започвали с простуда или пневмония и след две седмици прераствали в СОРУ, който завършвал с кръвоизлив и смърт. Още четиридесет и две държави докладваха за общо няколко милиона души с гореизложените симптоми. Не можеше да се твърди категорично, че и те са заразени от вируса.
Новините го оставиха без дъх. Леден ужас пробяга през него. Половин милион мъртви! Милиони бяха болни!
— Откъде намерихте това?
Д-р Махук изгаси цигарата си.
— Имаме си таен компютър в болницата. Извлякохме статията от Интернет тази сутрин. Очевидно вече не можем да говорим само за Америка, Ирак и войната в Залива. Не виждам как причината би могла да е биологично оръжие, използвано от Саддам. Високият брой мъртви е кошмарен. Затова реших, че трябва да говоря с вас.
Статията и разкритията на педиатъра разтърсиха Джон. Отново препречете информацията, размишлявайки над наученото. Д-р Махук бе проверила всички възможни контакти на болните с останалия свят. И все пак вирусът се бе превърнал в световна епидемия. Преди две седмици жертвите са били живи с изключение на тримата в Ирак, заразени миналата година. Скоростта на разпространение на вируса бе просто немислима. Отново погледна разпечатката.
— Всичко е излязло извън контрол. Трябва да се прибера у дома. Ако действително в Америка има хора със серум, аз ще ги разкрия. Едни мои приятели вероятно също са се добрали до някаква информация. Нямам време за губене.
Внезапно Ранди замръзна.
— Чакай!
С автомата в ръце тя се затича към вратата. Смит незабавно застана зад нея с изваден пистолет.
Откъм коридора се чу груба команда на арабски. Отговориха му слаби, уплашени гласове. Тежки ботуши затътнаха по коридора към малката стая за прегледи.
Джон погледна към д-р Махук и попита настоятелно.
— Републиканската гвардия?
Тя притисна пръст към устните си и се заслуша в гласовете отвън. Накрая прошепна:
— Полицията — големите й изразителни очи преливаха от страх.
Ранди се втурна към другата врата. Приличаше по-скоро на фотомодел, избягал в почивка, отколкото на изпечен агент от ЦРУ. Но Джон бе свидетел как с риск за живота си побеждава многобройните републикански гвардейци. Стройното й тяло преливаше от тренирана физическа сила.
— Полиция или гвардия няма значение, ще се опитат да ни убият. Трябва да се измъкнем отзад.
Отвори вратата, обърна се към тях и ги подкани да излязат.
Това се оказа грешка. Полицаите ги очакваха от другата страна. Бяха им подготвили капан и тримата попаднаха в него.
Един униформен полицай скочи и измъкна автомата от ръцете на Ранди, преди тя да успее да реагира. Други трима влязоха с насочени напред калашници. Джон се опита да насочи беретата, но други двама се появиха на вратата откъм коридора и го събориха на пода. Бяха заловени.
Глава 33
21:41 ч.
Багдад
Д-р Радах Махук стоеше безмълвна, опряла гръб до стената, и не смееше помръдне. Ако я убиеха, щеше да е невъзможно да лекува болните, а и не би могла да спаси родината си, ако се оставеше да я затворят в трагично известния Център за задържане и съдебно разследване. Подобно на Хасан и тя бе воин на свещена кауза, но не притежаваше оръжие и не умееше да се сражава. Единственото й оръжие бе нейния интелект и доверието, което си бе създала сред сънародниците. На свобода вероятно би могла да помогне на народа си, а защо не и на двамата американци. Опита се да стане невидима. По челото й изби пот.
В кабинета влязоха още двама униформени полицаи. Израженията им бяха тревожни и непрекъснато се озъртаха на всички посоки. Зад тях се появи още един висок мъж с нашивки по униформата. В ръката си държеше пистолет „Берета“, иракско производство.
В момента никой не гледаше към д-р Махук. Явно не беше от значение за тях, поне засега. Ужасена, с биещо до пръсване сърце, тя се изплъзна към коридора и тръгна бавно, без да привлича внимание, сякаш търсеше телефон.
В стаята офицерът отправи усмивка към Джон и каза на английски с лек акцент:
— Полковник Смит, а? Най-накрая. Трудно откриваем сте. — Наведе глава към Ранди с преувеличена учтивост: — А младата лейди? Не я познавам. Вероятно ЦРУ? Слуховете говорят, че вашата нация изпитва такова възхищение от нас, че непрекъснато изпращате свои хора, които да измерват любовта на народа ни към нашия велик лидер.