Гърдите на Джон се стегнаха от яд. Бяха толкова непредпазливи. По дяволите.
— Не я познавам — излъга той. — Сигурно е част от медицинския персонал.
Прозвуча глупаво дори в собствените му уши, но си струваше опита. Офицерът се изсмя недоверчиво.
— Европейски служител от персонала на тази болница? Едва ли.
Ядосана на себе си и разтревожена за съпротивата, тя трескаво се опитваше да измисли нещо. Като чу Смит, го стрелна с поглед, изпълнен с изненада и благодарност. Офицера спря да се усмихва. Махна с пистолета — време бе затворниците да бъдат отведени, където им бе отредено. Издаде заповед на арабски и полицаите избутаха Ранди и Джон към коридора. Вратите се тръшваха и заключваха. Целият медицински персонал и болните се опитваха да се махнат от пътя на бедата. Двамата американци бяха повлечени по пустия коридор.
Ранди нервно се оглеждаше за Радах Махук и когато не я видя никъде, въздъхна облекчено. В този момент един от полицаите грубо я ръгна с дулото на оръжието и болката й напомни за опасната ситуация, в която се намираше.
Полицаите изведоха двамата навън в звездната нощ. Пред болницата върху самия тротоар ги очакваше със запален двигател стар руски камион. Беше с ремарке, покрито с брезент. Ауспухът бълваше сребърни облаци от изгорели газове. Около тях звуците на града им се струваха заплашителни. Полицаите отметнаха брезента и качиха грубо двамата американци в каросерията. Вътре бе мокро и тъмно. Навсякъде се носеше упойващата миризма на дизел. Ранди потрепери и погледна към Джон. Той се опита да я успокои с топъл глас, но едва прикриваше страха си:
— А ти се оплакваше от моите кръстоносни походи.
Ранди безсилно му се усмихна.
— Съжалявам за провала си. Следващия път ще бъда по предпазлива.
— Благодаря. Това определено подобри настроението ми. Как мислиш, че са ни открили?
Не мога да повярвам, че са ни проследили от магазина за гуми. Предполагам, че ни е издал някой от болницата.
— Не всички са съгласни с революционните идеи на д-р Махук. Положението в страната е такова, че всеки би те предал, за да спечели малко благоразположение от страна на полицията.
Две от багдадските ченгета се качиха при тях в каросерията. Насочиха автоматите си към тях и със знаци им показаха, че трябва да влязат навътре, по-далеч от изхода. Признавайки се за победени, Ранди и Смит се подчиниха и се отправиха към дъното на каросерията. Откриха до кабината по-удобни постелки и се настаниха. Ченгетата застанаха на три метра от тях.
Офицерът с беретата им махна приятелски откъм кабината:
— Оревоар засега, мои нови американски приятели! — засмя се доволно от чувството си за хумор. След това погледна строго към подчинените си, размаха пистолета и им нареди да вдигнат капака на каросерията и да го заключат.
— Къде ни водите? — извика Смит.
— На детска площадка. На пикник за уикенда — иракчанинът се подсмихна отново под мустак, — На курорт, ако повече ви харесва. — След това присви очи и довърши с груб глас: — А, истината ли искате? Тогава отиваме в Центъра за задържане и съдебно разследване. Ако изпълнявате каквото ви наредят, вероятно ще живеете.
Джон се опита да потисне страха си, когато си припомни думите на Джери Домалевски за шестетажния подземен комплекс за изтезания и екзекуции. Размени безмълвен поглед с Ранди. Лицето й бе безизразно, но забеляза треперещите й ръце. Ранди също знаеше за центъра. Попадналите в адската дупка не излизаха оттам живи.
Брезентовото покривало изплющя надолу и откъсна Смит и Ранди от външния свят. Двамата пазачи седнаха с насочени към затворниците автомати. По шумовете отвън можеше да се съди, че офицерът и войниците се качват в кабината.
Джон мълчеше. Камионът изрева и потегли. Заловиха Ранди заради него. Не искаше дори да си представи какво биха направили с агент на ЦРУ, при това жена. А как щеше да се свърже с ААМИИЗИБ и Пентагона за онова, което бе научил за вируса и съществуващото лекарството?
— Трябва да избягаме, — тихо прошепна той.
Ранди кимна с глава.
— Да, переспективата да попаднем в този център и мен не ме радва, но пазачите са въоръжени. Да вървят по дяволите, ще го направим!
Смит погледна към сенките, където полицаите стояха нащрек. Освен автомат всеки от тях имаше и пистолет на кръста. Камионът свърна в толкова тясна улица, че брезентът отстрани се търкаше в каменните сгради. Трябваше да действат, преди да е станало късно. Обърна се към Ранди.
— Е? Не се ли чувстваш зле?
Отначало тя сбърчи вежди, но веднага разбра.