През първите пет минути виждаше само случайни светлинки зад себе си, а колите продължаваха без забавяне, когато отбиваше, за да ги пропусне напред. Неколкократно сменяше посоката на движение. Накрая подкара направо към града на север. Вече се движеха през предградията и до момента не бе открил следи от преследвачи, започваше полека да се отпуска.
Небето бе тъмно, но изпъстрено със звезди. Прозрачните облаци се носеха ниско над земята и хвърляха зловещи сенки. Вдясно от пътя се ширеше гористият щатски парк. В тъмното коловете от оградата приличаха на изпочупени кости. Паркът бе гъсто залесен, а по широките поляни бяха пръснати многобройни масички и огнища за пикници. Движението по пътя бе слабо в този час.
Изведнъж, сякаш изникнал изпод земята, край тях профуча сив пикап и сви точно пред караваната. Ярките светлини от стоповете принудиха Питър да намали скоростта. Веднага вдигна поглед към огледалото за обратно виждане. Заслепяващи светлини от фарове се приближаваха с шеметна скорост. Явно бе друг камион или джип.
— Дръж се, Марти! — извика Питър.
— Какво си намислил? — проплака партньорът му.
— Пикапът е отпред, отзад лети към нас някакъв камион. Смятат да ни заклещят като свинска пържола в гаден хамбургер.
Лицето на Марта порозовя. Изключи веднага компютъра и затегна колана си. Хвана се здраво за монтираната към пода на караваната маса и въздъхна.
— Ох! Май свикнах с подобни неща.
Питър удари спирачка и изви рязко волана вдясно. Левите колела се издигнаха във въздуха и колата се наведе опасно като яхта в бурно море. Марти издаде изненадан вик — караваната подскочи и се приземи върху поляна за пикници. Зад тях се чу острото изскърцване на спирачки. Замириса на изгоряла гума. Светлините на фаровете се забиха в тревата, проблеснаха през храстите и отново осветиха парковата алея. Сивият пикап беше близо зад тях.
Марти наблюдаваше през прозореца, а сърцето му заби лудо от страх. Бе потресен от спектакъла. Въпреки че с англичанина бяха интелектуални противници, Питър го водеше безпрекословно, опреше ли се до физическа мощ и насилие.
Пътят пред тях се разделяше. Питър зави надясно и натисна газта. Пикапът отзад се тресеше и подскачаше, но ги следваше неотлъчно. Внезапно алеята изви назад към поляната за пикници.
— Мамка му! — изруга Питър. — Пътят е като примка.
Фаровете бяха зад тях, а сивият пикап се носеше срещу им.
— Пак ни сгащиха! Застани на задната врата и я използвай! — нареди на Марти и му подхвърли своята „енфийлд“.
— Аз? — Марти хвана пушката неумело.
— Когато ти кажа, момчето ми, натисни спусъка. Представи си, че е джойстик.
Бръчки от напрежение прерязаха лицето на Питър, а очите му горяха. Натисна спирачките, изви волана и изкара караваната извън пътя право срещу дънерите на близките дървета. Отново рязко натисна педала на спирачките и този път колата спря на място. Скочи от седалката и извади автоматичния си „хеклер и кох“. Измъкна две касети с муниции и застана до страничното стъкло.
Предницата на караваната бе потънала сред гората, а едната странична врата също гледаше към дърветата. Това означаваше, че колата представляваше солидно прикритие пред атакуващите, докато Питър и Марти можеха да стрелят свободно от задната врата и от малкия страничен прозорец.
Марти разглеждаше оръжието си и си мърмореше нещо под носа.
— Разбра ли как става? — попита Питър. Единственото хубаво качество у неговия дразнещ приятел бе, че наистина се оказа толкова умен, колкото твърдеше Смит.
— Има неща, които никога не бих желал да науча. — Марти го погледна и въздъхна: — Разбира се, че тази примитивна машинка ми е ясна. Детска залъгалка.
Колата зад тях се оказа голям черен джип. Беше спряла на пътя. Сивият пикап бавно се придвижваше през тревата в тяхна посока.
Питър стреля по предните гуми на колата. Пикапът спря. За момент нищо не помръдваше. Внезапно двама мъже изскочиха отвътре, свлякоха се като парцалени кукли на земята и се прикриха под него. Веднага откъм джипа проехтя автоматичен откос и писъкът на рикошетите се сля със скърцането на раздран метал от бронята на караваната.
— Долу! — изкомандва Питър, докато колата се тресеше от вражеския огън.
Марти се просна на пода. Последва го и Хауел. Настъпи кратко затишие и Марти се огледа.
— Къде са дупките от куршуми? Би трябвало тук да прилича на сито.