— Добавих си една сериозна стоманена плоча зад ламарината — ухили се Питър. — Мислех, че си го разбрал от престрелката в Сиера. Добре свършена работа, а?
Нов огън заля бронираната кола. Този път разби прозореца и разкъса пердето. Стъклото се пръсна на ситни шрапнели, а парченца плат се завъртяха във въздуха като сняг, Марти обви ръце около главата си.
— Трябваше да помислиш как да укрепиш и прозореца.
— Спокойно — отвърна тихо Питър. — Скоро ще се уморят и ще спрат. После ше се приближат, за да видят дали сме още живи. Тогава ще развалим малкия им празник.
Марти се опита да се измъкне от завладяващия го ужас, но след още минута бясна стрелба огънят замря. Резкият преход към тишина сякаш изпълни нощния парк с вакуум. Не се чуваха неспокойни птичи крясъци, из храстите не щъкаха малки животинки. Лицето на Марти бе побеляло от страх.
— Добре — весело каза Питър. — Я да погледнем!
Леко се надигна и надникна с крайчеца на окото през разбития прозорец. Двамата от сивия пикап се прикриваха зад него. Автоматите им приличаха на „инграм“ М-11. Гледаха към осветената от фаровете пътека, водеща към караваната. От джипа излезе нисък набит мъж, облечен в евтино сиво сако. Лицето му лъщеше от пот. Държеше глок. Махна с ръка и двама по-тежко въоръжени изскочиха от джипа. Само със знаци водачът им даде заповед да се разпръснат и да се приближат към караваната.
— Чудесно — промълви удовлетворен Питър. — Марти, поеми двамата отдясно. Аз ще се забавлявам с онези вляво. Не вярвам някой да скочи срещу огъня, така че можеш да не се безпокоиш дали ще уцелиш. Просто насочи дулото към тях и натисни спусъка. Готов ли си?
— Дегенерацията ми продължава.
— Значи ще стане от теб човек. Ето ни и нас!
Глава 36
Напрежението в бронираната каравана се покачваше. Петимата въоръжени мъже бързо, но предпазливо скъсяваха двайсетте ярда, които ги разделяха от набелязаната цел. Уверено държаха оръжията си, което издаваше многократна и успешна практика. Дори от това разстояние движенията им излъчваха заплаха.
— Сега!
Питър внимателно се прицели и стреля във водача, докато Марти натисна спусъка в празното пространство. Откосът му обръсна върховете на боровете и посипа поляната с дъжд от иглички. Целта на Питър се преви, хвана се за дясната ръка и падна на колене. Марти продължаваше да пръска безразборно куршуми. Звукът беше оглушителен.
— Спри, Марти! Достатъчно!
Ехото от ожесточения огън кънтеше из парка. Четиримата мъже и раненият им водач запълзяха панически назад, търсейки прикритие зад храсти, дървета и камъните на едно огнище. Прикриха се и отново откриха огън по колата. Куршумите прелитаха през прозореца над главата на Питър и се забиваха в отсрещната стена. Този път бяха по-внимателни и стреляха на месо. Питър се наведе.
— Не могат да ни победят с огнева мощ, но няма да си заминат. Сигурно са оставили човек в джипа. Въпрос на време е някой от нас да бъде ранен, да свършим мунициите или да пристигне полицията и да арестува всички ни.
— Колко жалко, че вариантът с полицията е изключен. Идеята е блазнеща.
Питър кимна и се намръщи.
— Ще искат да знаят какво правим с тези незаконни оръжия и с командния пулт в колата. Кажем ли им за Джон, ще проверят, ще открият, че е издирван, и ще ни задържат, докато не се намесят армията и ФБР. Ако пък си мълчим, ще ни затворят заедно с кръвожадните ни приятелчета отвън.
— Логично. Имаш ли решение?
— Трябва да се разделим.
— Не си и помисляй да ме оставяш сам с тези главорези и убийци — твърдо заяви Марти.
Само очите на Питър проблясваха в тъмното. Облечен в черната си униформа на командос, той почти се сливаше с мрака.
— Знам, че не ме мислиш за голям интелект, момчето ми, но запомни — така съм оцелявал неведнъж още докато са те дондуркали на колене. Планът е следният: ще се измъкна през предната врата, без да ме забележат. Ти ще постреляш малко, за да ме прикриеш. Ще ги заобиколя и ще вдигна такъв шум, че ще си помислят, че взводът се изтегля. Щом се убедят, че и двамата сме напуснали караваната, ще тръгнат да ме преследват с всичките си сили. Тогава ще можещ да подкараш нашия стар боен кон и да препуснеш към спасението. Ясно?
Марти присви устни. Кръглото му лице придоби замислено изражение.
— Ако остана в караваната, ще мога да проверявам за новини от Джон, както и да се занимавам с телефонните разговори на София и с издирването на Бил Грифин. Очевидно ще трябва да скрия някъде караваната. Ще ти оставя съобщение в уебсайта на Аспергеровия синдром.
— Бързо схващаш, момчето ми. Намирам някои предимства в това да си имаш работа с гений. Дай ми минута да застана на позиция, след това стреляй, докато изпразниш пълнителя. Помни, цяла минута!