Марти се вгледа в загорялото лице на Питър. Вече бе свикнал с постоянното присъствие на този човек — бяха заедно пето денонощие. През това време бе подложен на най-ужасните преживявания, от които му се изправяха косите. И в най-смелите си представи, свързани с реалния свят, не бе предполагал, че ще попадне в подобни ситуации. При това залогът бе огромен. Вероятно нямаше нищо по-естествено да привикне към непознатия. За момент го обхвана странно чувство. Съжаление. Въпреки цялата си нетърпимост англичанинът щеше да му липсва. Искаше да му каже да се пази, ала всичко, което се отрони от устата му, бе:
— Беше странно, Питър. Благодаря.
Кръстосаха погледи. Бързо ги отместиха встрани.
— Знам, момчето ми. И аз ти благодаря. — Смигна му и сложи колана с екипировката си.
Марти му отвърна с лека усмивка и зае позиция до задната врата. Чакаше напрегнато и си обещаваше да свърши всичко както трябва, а по-късно да приключи с цялата тази история веднъж завинаги.
Насрещният огън бе спрял и вероятно нападателите умуваха над някой нов план. Скоро Питър се измъкна от колата и потъна в сенките на огряната от луната гора. Марти преброи до шейсет. Принуди се да диша дълбоко и равномерно. Когато минутата изтече, стисна зъби, подаде се навън и откри огън. Пушката подскачаше в ръцете му и тресеше цялото му тяло. Ужасен, но решителен, поддържаше непрекъснат поток от куршуми, който прорязваше нощта и дърветата. Питър зависеше от него.
От прикритията си нападателите отвърнаха с дълги откоси. Караваната отново се разтресе под градушката от куршуми.
Пот се стичаше от лицето на Марти. Продължаваше да натиска спусъка и се бореше със страха. Когато пълнителят се изпразни, притисна пушката до гърдите си и внимателно надзърна през открехнатата врата. Не видя никакво движение. Изтри с ръка обилната влага и полепнатия прах от челото си и облекчено издиша. Изчака да мине цяла минута и несръчно смени пълнителя. Седна. Отминаха още две минути. От напрежение усети иглички по кожата.
След това дочу отляво шум, предизвикан от някой, който се опитва да е много тих. Питър! Наостри слух.
Откъм поляната се чу остър предупредителен вик:
— Бягат!
Почти веднага последва плътен огън от два или три автомата към посоката, в която бе тръгнал Питър. На поляната мъжете панически затърсиха нови прикрития, докато над главите им свистяха куршумите от неочаквана посока. Скоро стрелбата замря. Чу се шум, сякаш няколко души бягат през гората.
— След тях! — прогърмя заповеден глас.
Нов поток от енергия се вля в жилите на Марти. Това бе очакваният момент. Видя как мъжете от камиона се втурват наляво. В същото време някой запали двигателя на джипа, направи обратен завой и също се устреми след тях. Както беше предположил Питър, всички хукнаха по следите му.
Марти гузно се прехвърли в кабината. Вече беше в безопасност, докато Питър бе подгонен от хайка хрътки. Знаеше, че англичанинът е прав. Това бе единственият рационален начин да се справят с опасната ситуация.
Ключовете бяха на стартера. Пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си, и запали двигателя. Безпокойството му дали ще открие жизненоважната информация, поискана от Джон, бе нищо в сравнение с въпроса, който го глождеше. Дали ще успее да подкара тежката каравана? Когато огромната машина оживя и разтресе ръцете и тялото му, му хрумна идея. Затвори очи и стисна реалността в юмрук. Изведнъж се озова в огромен галактически звездолет и самостоятелно го управляваше през страховития Четвърти квадрант. Пътешествието, разбира се, бе принудително, защото се още се намираше под влиянието на мидерала. И все пак звездите, планетите и астероидите запрепускаха пред панорамния илюминатор на звездолета. Умело пое контрол над уредите и се впусна в непознатото.
Отвори очи.
„Не бъди глупав, каза си той, разбира се, че можеш да управляваш тази оплетена от гравитацията машинария. Тя си е чист анахронизъм.“
В изблик на самочувствие Марти включи на задна, даде газ и прекърши една млада фиданка. Без да се тревожи, погледна в огледалото за обратно виждане и през страничните прозорци. Не забеляза никого. Здраво стисна волана и изкара караваната от гората гладко, както се изстисква паста за зъби от тубата. Внимаваше за неприятности, както го бе инструктирал Питър. С блеснал поглед оглеждаше сенките, препятствията и всяко място, което представляваше удобно прикритие за враговете. Тази част от парка изглеждаше съвсем спокойна. С въздишка на облекчение Марти се понесе през поляната, а оттам право към магистралата в посока Сиракуза.