— Защо го е направила?
— Нямам представа. Все пак си спомням, че едва взе абсолютния минимум курсове по антропология. Интересуваше се повече от биологията. Ала вече бе прекалено късно да се прехвърли в друг факултет, освен, ако не искаше да загуби една-две години.
— Какво предизвика интереса й към биологията?
— И за това нямам представа.
Питър си спомни за доклада от „Принц Леополд“, в който се споменаваха Боливия и Перу.
— Нещо за практиката й на открито?
— Практика? — намръщи се професорът. После сякаш си припомни нещо. — О, да. Разбира се. Имахме лятна практика между първата и втората година.
— Къде?
Професорът се замисли.
— В Перу.
Очите на Питър блеснаха в светлосин пламък.
— Говорила ли е за Перу след връщането си?
Джонс сви рамене.
— Не си спомням. Но всеки прави писмен доклад след практиката си. — Изправи се. — Трябва да е някъде тук.
Професорът спокойно излезе от стаята. Сърцето на Питър нетърпеливо биеше. Най-сетне се бе натъкнал на нещо като пробив. Седна на ръба на креслото. Дочуваше мърморенето на професора от другата стая. С трясък се отваряха и се затваряха чекмеджета. След това се чу триумфиращото:
— Аха!
Питър скочи на крака. Професорът се върна с пакет документи под мишница.
— Когато бях декан, пазех всичко. Това е доста мотивиращо за първокурсниците.
— Благодаря. — Думите му бяха неадекватни. Без дакрие нетърпението си, Питър грабна листите и седна в първото кресло пред себе си. Зачете се и… Тук беше! Премигна, не вярвайки на очите си. Започна отначало, запаметявайки всяка отделна дума: „Срещнах се с една невероятна група туземци, наречени народа на «маймунската кръв». Няколко американски биолози вече ги изследваха, когато пристигнахме там. Изглеждаше прекрасно поле за изучаване. В тропиците има толкова много болести, че един живот не е достатъчен да се посвети на лечението им.“
Нямаше имена. Нищо за вируса. Но дали се е сетила за него, когато е започнала работа върху непознатия вирус? Питър стана.
— Благодаря ви, професор Джонс.
— Намерихте ли каквото търсихте?
— Вероятно. Мога ли да го задържа?
— Съжалявам. Част от архива ми, разбирате, нали?
Питър кимна. Нямаше значение, вече беше съхранил всичко в паметта си. Бързо се сбогува и излезе в мрачната студена нощ, която за пръв път му се стори настроена приятелски. Затича се нагоре към университетския хълм, където знаеше, че ще намери уличен телефон.
Глава 37
23 октомври, четвъртък, 12:06 ч.
Уади ал Файи, Ирак
Сирийската пустиня беше студена и тиха, а миризмата на дизел упояваше в тясната каросерия на камиона. Плътно до задния отвор Ранди и Смит се ослушваха за още изстрели. Зад тях лежаха в безсъзнание двамата полицаи, докато отвън някаква нова, непозната сила ги обсаждаше.
Напрегнат и нащрек, Смит се смъкна на колене. Привлече Ранди до себе си. Тя приготви автомата си за стрелба. Надзърнаха навън през процепите на платнището.
— Виждам само силуети и огънчетата от дулата им — с отвращение каза той. Челото му бе плувнало в пот, а времето се влачеше болезнено бавно.
— И аз не мога да видя нищо друго. Фаровете на другия камион ме заслепяват.
— По дяволите.
Внезапно стрелбата спря. Студената нощ стана заплашително тиха. Единственият звук, който долавяха, бяха пресекливите хрипове на двамата полицаи, които лежаха под странната светлина на фаровете пред другия камион.
Джон погледна към Ранди, но тя веднага извърна лице — знаеше, че не може да прикрие страха. Страх, който изпълваше очите й. Стегна се, само брезентът на покривалото ги делеше от незнайната заплаха отвън.
— Ще стреляме. Нямаме друг изход. Веднага щом се приближат.
От нощта прозвуча гръмък глас, който заповяда на арабски:
— Всички се предадоха! Хвърлете оръжието и излезте с вдигнати ръце!
Ранди бързо преведе думите и добави мрачно:
— Прилича ми на Републиканската гвардия.
Така бе решил и Смит. Присви очи. Нямаше просто да седи и да чака да го екзекутират, леко повдигна покривалото. Видя три фигури, насочили автоматите си към тях.
— Мога да сваля трима. Проблемът е кои са и къде се крият останалите. Иначе тези отпред са идеални мишени.
Ранди се изправи и също погледна навън. Тялото й затопли въздуха около Смит.
— Така или иначе ще се наложи да ги убием. Трябва да изнесем информацията за вируса извън Ирак. Опитай се да стреляш първо по краката. Какво са няколко трупа в сравнение със залога?
Джон провря дулото на автомата през една дупка. Обви пръст около спусъка и…