Лекотата, с която учеше чужди езици, я изпрати първо в Харвард за бакалавърска степен по испанска филология, а по-късно в Колумбия за магистратура по международни отношения. Където и да отидеше, записваше допълнителни курсове по някакъв език. Знаеше перфектно седем. Започна работа към ЦРУ, докато бе в Колумбийския университет. Беше истинско бижу — красива и образована. Използваха я само за интелектуална работа, спестявайки й грубите задачи… докато Майк не умря в Сомалия.
Недокоснат от нож или куршум, невидим вирус бе сложил болезнен и грозен край на неговия живот. Дори сега усещаше буца в гърлото. Съжаляваше за нещата, които биха се случили, ако бе жив.
В този момент животът й се преобърна. Където погледнеше, хората бяха гладни, заплашени, излъгани или репресирани. Това я разгневи. Затвори се в себе си и работата и се превърна в център на живота. След като Майк вече го нямаше, единственото, което я интересуваше, бе как да направи от света по-добро и по-безопасно място. Но не го бе направила по-сигурен за София. Пое въздух, опитвайки се да успокои чувствата си. Насили се да се концентрира. Имаше цел. Знаеше, че никога нямаше да хареса Смит и вероятно да му се довери, но сега това нямаше значение. Имаше нужда от него.
Бавно се изправи с увито около себе си одеяло. Примъкна се към мястото, където лежеше Смит. Изтегна се до него. Той се обърна и я погледна.
— Добре ли си?
Ранди не обърна внимание на нежността в гласа му.
— Нека да сме наясно — започна шепнешком. — С разума си разбирам, че не си искал смъртта на Майк. Вирусът „ласа“ е трудноразличим от маларията и така или иначе вероятно щеше да го убие. Но може би не ако диагнозата ти беше правилна и беше повикал помощ.
— Ранди!
— Шшт. Не знам дали ще съм в състояние някога да ти простя. Беше толкова надут. Самоуверен. Сигурен, че знаеш всичко.
— Вярно, бях арогантен. Но такива са всички военни лекари, когато става въпрос за редки тропически болести. Сгреших. Направих фатална грешка. Но причината не бе в това, че не ми е пукало или че съм бил невнимателен. Просто не знаех. Това не е извинение, а обяснение. Ласата все още се бърка с маларията. Опитвам се да ти кажа, че смъртта на Майк е причината да се прехвърля в ААМИИЗИБ, така че да стана специалист по инфекциозни болести. Това бе единственият начин да съм сигурен, че няма да допусна повторно подобна грешка. Съжалявам, че Майк умря, и дълбоко се разкайвам за ролята, която изиграх в тази трагедия — погледна я. — Смъртта е отвратително непоправима, нали?
Ранди долови болката в гласа му и разбра, че сигурно отново мисли за София. Част от нея искаше да му прости и да погребе всичко в минатото, но не можеше. Въпреки всичките му усилия, той щеше да си остане старият каубой, безразсъдно галопиращ през живота, преследвайки личните си интереси. Но точно сега това не беше важно.
— Имам едно предложение.
Той скръсти ръце под одеялото и се намръщи.
— Да го чуем.
— Искаш да откриеш кой е убил София, аз също. Нуждая се от научните ти знания, за да попадна на хората с вируса, а на теб ще са ти необходими моите връзки и способности. Заедно ще сме добър екип.
Смит се вгледа в лицето. Толкова приличаше на София! И гласът й бе същият, но твърдостта беше само на Ранди. Идеята да работи с нея бе привлекателна… но и опасна. Не можеше да я погледне, без да си спомни София и да го прониже болка. Знаеше, че трябва да живее собствения си живот, но дали щеше да е възможно, ако Ранди е наоколо. Те си приличаха толкова много, че биха могли да са близначки. Смит обичаше София. Не обичаше Ранди. Работата с нея щеше да му причини безкрайна болка.
— Нищо не можеш да направиш за мен — отвърна накрая Смит. — Предложението ти не е добро. Благодаря, но не.
— Не става въпрос за нас двамата — грубо му отвърна тя. — Отнася се за София и милионите хора, които ще умрат.
— Всъщност опира точно до мен и теб — поправи я той.
— Ако не можем да се сработим, нищо няма да постигнем. Какъвто и шанс да имам да стигна до дъното на заговора, той ще се изпари в безкрайни спорове и силни чувства. — Гласът му се сниши и стана остър — Запомни, не давам пукната пара какво си мислиш за мен. Интересува ме единствено София и как да спра нейните убийци. Ако искаш, можеш цял живот да си носиш безценния товар от справедлив гняв към мен, но аз нямам време за такъв лукс. Чакат ме по-важни неща. Искам да разбия този дяволски заговор и ти не можеш да ми помогнеш.