Ранди се върна.
— И в кабината няма никой.
— Да, никой, — кимна Джон. — Но Марти е бил тук неотдавна. — Поклати глава. — Въобще не ми харесва това. Той не може да излиза на улицата и да се среща с непознати хора. Къде ли се е дянал?
— А другият ти приятел? Този от МИ-6?
— Питър Хауел? И него го няма.
Продължиха да се оглеждат. В караваната лъхаше на пустота и запуснатост. Джон сериозно се обезпокои за Марти и Питър.
Ранди разгледа дупките по стените на караваната.
— Виж къде са попаднали курщумите. Всички са влезли през прозореца.
— И явно това сражение не е станало тук.
Отвън не открихме никакви следи от кръвопролитие.
— Съгласен съм. Питър и Марти са успели да избягат, а по-късно са се скрили тук.
— Трябва да разгледаме по-внимателно.
Джон седна зад компютъра, за да разбере върху какво е работил Марти, но умникът бе дефинирал някаква парола, която го блокира. Набра името на улицата му, рождената дата, имената на родителите му и на основното училище. Това бяха обичайните пароли и може би Марти ги бе използвал преди. Но не и сега.
Смит обезкуражено клатеше глава, когато Ранди му извика:
— Виж! Вече знаем кой притежава серума! Бързо се обърна към нея. Седеше с разрешени коси в малко кресло, протегнала дългите си крака. Беше се привела напред и сламените къдрици покриваха страните й. Стиснати замислено розови устни. Изящни глезени, открити от леко набрания нагоре панталон. Стегнатата тениска очертаваше гърдите й. Беше красива. С това напрегнато изражение толкова приличаше на София. Още веднъж съжали, че се е съгласил да работи с нея. Насили се да забрави всичко. Бе взел правилното решение и трябваше да продължат заедно.
— Какво намери?
Тя разчистваше купчината от кафени чаши и чинийки. Изпод тях измъкна разпечатка на Ню Йорк Таймс. Заглавната страница гласеше:
Смит прекоси помещението с три бързи крачки.
— Името на компанията ми е познато. Какво пише по-нататък?
Ранди започна да чете на глас.
„Тази вечер на специална пресконференция президентът Кастила обяви, че при предварителните тестове на един нов серум са излекувани десетина жертви на непознатия вирус, опустошаващ света.
Първоначално изобретен да лекува маймунски вирус, открит в далечна област на Перу, серумът е резултат на десетилетия усилена изследователска дейност. «Бланчард фармацевтика» е изпълнявала многогодишна програма, свързана с изучаването на непознати вируси. Инициаторът й е президентът и председател на борда на директорите Виктор Тремон.
Благодарни сме на предвидливостта, показана от Виктор Тремон в изследванията на непознатите вируси, заяви президентът. — С този серум вече сме оптимисти, че ще успеем да спасим милиони хора и да спрем тази ужасяваща епидемия.
Дванадесет държави са дали заявки за серума. Очаква се и останалите в най-близко време да последват примера им.
Президентът Кастила съобщи, че днес от 17:00 ч на специално организирана церемония ще удостои с медал Тремон в главната квартира на Бланчард край Лонг Лейк. Церемонията ще се излъчи по целия свят и …“
Джон и Ранди се спогледаха.
— Статията твърди, че проектът е започнат преди десет години — промълви Смит.
— Мислиш си за Пустинна буря, напи?
— Искаш ли да се обзаложим? — ядоса се той. — Деветдесет и девет процента. Може да не са имали нищо общо с инфектирането на дванадесетте жертви. Това все пак е маймунски вирус, така че не е сигурно дали е същият, върху който работихме, въпреки че очевидно серумът го лекува. Но трябва да се замислим. Сега те разкриват съществуването на серума, нали? Много удобно!
— Прекалено удобно — съгласи се Ранди. — Особено след като знаем, че миналата година са излекували трима в Ирак и още трима миналата седмица в Съединените щати. Но доколкото разбирам, тук става въпрос за различен вирус.
— Адски подозрително.
— Не вярваш, че вирусът е различен, нали?
— Като учен мога да възприема и една нищожна вероятност — някои от компанията го е откраднал и е решил да си поиграе на бог. Или на сатана, ако повече ти харесва.
— Но как се е появила епидемията? Как така е съвпаднала със създаването на серума? Как биха могли от Бланчард да знаят предварително момента на избухване на пандемията?
— Същото се питам и аз — направи недоволна гримаса Смит.