— Потърсих най-близките аптеки. Стигнах до третата, точно в момента, когато Марти излизаше, а типовете се нахвърлиха отгоре му.
— По колата личеше ли кои са?
— Страхувам се, че не.
— Значи единственият начин да го намерим е да намерим тях.
— Точно така. Сериозен проблем. Може би разполагам с решение, но първо ме осведоми за събитията в Ирак.
Смит накратко разказа най-важното от разследването си в Багдад, преди нападението на Републиканската гвардия в магазина за гуми. Англичанинът разтегли устни в широка усмивка, а бръчките му весело трепнаха. Огледа от горе до долу одобрително Ранди.
— ЦРУ повишава качеството на агентите си, мис. Вие сте добре дошла промяна сред намусените гибони, облечени в триредни сака. Е, не забравяйте, това е само мнение на един стар бърборко.
— Благодаря. И вие не сте за изхвърляне — отвърна на усмивката му Ранди. — Бъдете сигурен, че ще лобирам за вас пред директора.
— Направете го. — Питър се обърна към Джон. — и какво се случи после?
Лицето му веднага стана делово, докато слушаше обясненията на Джон какво бе научил от д-р Махук в педиатричната болница. Смит продължи със залавянето им от багдадските полицаи, наети от хората, до които искаха да се доберат.
— Значи трима са били излекувани и в Ирак? — Питър изруга. — Дяволски експеримент! Не искам да си мисля какви пари и власт са били необходими да се извърши подобно нещо в онази затворена страна. Разбира се, пътуването ти потвърди идеята, че историята се корени във войната в Залива. — Направи пауза и продължи: — Сега е мой ред. Имам парченце информация, която отмества леко похлупака от цялата тази гадост. Мисля, че разбрах какво е открила София в доклада на Жискар от института „Принц Леополд“ в Белгия.
— Какво? — нетърпеливо попита Джон.
— Перу! Все пак е било Перу.
Питър описа практиката на София в Амазония преди дванадесет години като студентка по антропология в Сиракуза. Заради тази тънка нишка се свързал с бивш колега, живеещ в Лима, който му предоставил списък с учените, преброждали речните джунгли през същата година.
— У теб ли е списъкът? — попита Смит.
— Лисицата има ли опашка? — хитро се подсмихна Питър. — Елате, деца.
Той се приближи до кухненската маса и измъкна от джобовете на екипа си два сгънати листа хартия. Разтвори ги, запали централното осветление и тримата бързо прочетоха имената.
— Имало е много повече посетители на Амазония, през годината, но отделих само тези били там, когато там е била и София.
Четиринадесетото име накара Джон и Ранди да подскочат.
— Той е — промълви Ранди. — Виктор Тремон.
— Най-важната клечка в Бланчард Фармацевтика намръщено добави Смит. — Президентът се кани да го награди с медал, че е спасил света със серума си. Великият хуманист пришпорва компанията си да работи денонощно и да произведе достатъчно количество, но го продава само за да покрие разходите си.
— Мамка му — възкликна Питър. — Повярвай в това и после ще вземеш да повярваш, че ние, британците, сме създали империята си само за да подарим цивилизацията на невежите туземци.
— Вече знаем, че серумът е в Бланчард — намеси се Ранди, размишлявайки. — Сега разбираме, че Тремон лично е докарал вируса от Перу.
— И тъй като е учен, веднага е съзрял печалбата от серум срещу толкова смъртоносен вирус — съгласи се Джон.
— После някак си е успял да зарази няколко души по време на Пустинна буря. Трябва да е знаел, че не е много заразен и остава латентен в човешкото тяло в продължение на много години, подобно на СПИН.
— Боже господи — въздъхна Питър. — Значи е започнал експериментите си над хора още, когато не е бил сигурен, че ще успее да създаде серум, за да ги излекува, стигнели се до смъртоносния стадий. Чудовищно!
— Може би е и по-лошо. Моментът е много подходящ за възникване на епидемията. — Очите на Джон станаха леденосиви. — Някак я е предизвикал, така че да спечели от лекарството.
Шокирани, и тримата се умълчаха. Смит бе изказал общото мнение. Но това бе истината и думите увиснаха във въздуха като добре наточена брадва.
— Как? — обади се накрая Ранди.
— Не знам — призна Джон. — Трябва да проверим файловете на Бланчард. По дяволите, как бих искал Марти да е тук!
— Може би ще успея да го заместя — предложи Питър. Аз самият съм запознат с компютрите, а и по цели дни съм го гледал как използва собствените си програми.
— И аз се опитах, но той е използвал парола.
Питър се ухили.
— Знам. Типичното странно чувство за хумор на МарТи. Паролата му е „Стенли котката“.