Когато сервитьорката му поднесе бира, Лили се обърна към него засрамена, че я вижда хлипаща и със зачервени очи. Никога не се бе сблъсквала с нещо подобно, с някой подобен. Чувстваше се безкрайно самотна.
Грифин отпи от бирата си. Време беше отново да размаха морковчето.
— Е, по-добре ли се чувстваш? Може би това ще помогне. Разсъждавай така — брадвата щеше да падне някой ден. Сега ще избегнеш катастрофата, ще разчистиш масата, а аз ще ти дам малко отгоре, да кажем петдесет хиляди долара, за да започнеш на чисто. Всичко това за няколко часа работа. Сигурно за по-малко, ако си толкова добра, за колкото те мисля. Не е толкова зле, нали?
„Ще разчистиш масата… петдесет хиляди долара…“ Думите експлодираха в главата й. Ново начало. Край на кошмара. Пари. Можеше да започне отначало. Да потърси помощ. Да отиде на терапия… О, това никога нямаше да се случи. Никога!
Тя премигна. Внезапно й се прииска да целуне непознатия мъж, да го прегърне.
— Какво искате от мен?
— Точно в десятката — одобрително й отвърна Грифин. — Знаех си, че си умна. Това ми харесва. Нуждая се от интелигентен човек.
— Не се опитвайте да ме ласкаете. Не сега.
Грифин се засмя.
— И си бойка. Винаги отвръщаш на удара. Висок дух, а? На никого няма да навредим. Само ще изтриеш няколко файла. След това си свободна.
„Файла? Да се изтрият? Нейните работни записки! Никога.“ Тя потрепна и се съвзе… Какво друго е очаквала? За какво друго би им била необходима? Тя беше на практика библиотекар. Шеф на Сметната палата на федералния медицински резерв. Разбира се, ставаше въпрос за медицински файлове.
Грифин я наблюдаваше. Това бе критичният момент. Първият шок на вербувания, разбрал какво ще трябва да извърши. Да предаде родината. Да предаде работодателя си. Да предаде семейството си. Да предаде доверието. Каквото и да е, докато я наблюдаваше, разбра, че моментът е отминал. Вътрешната битка. Тя вече си бе възвърнала самообладанието.
— Добре, това е неприятната част — кимна той. — Останалото е лесно. Ето какво искам. Има няколко дошли неотдавна доклада от форт Детрик, Централната епидемиологична лаборатория и много други места, които искам да бъдат изтрити. Напълно заличени. Всички копия. Никога не са съществували. Също и от Световната здравна организация за всички вирусни епидемии в Ирак през последните две години. Както и записите за няколко телефонни разговора. Можеш ли да го направиш?
Все още твърде шокирана да отговори, тя кимна.
— Има и още едно условие. Трябва да го направиш до обед.
— До обед? Сега? Когато офисите са пълни? Но как…
— Това си е твой проблем.
Отново можа само да кимне.
— Е — усмихна се Грифин, — желаете ли едно питие?
Глава 10
13:33 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Смит трескаво работеше в „горещата“ лаборатория, заграден със стена от умора. Как бе умряла София? Предупреждението на Бил Грифин кънтеше в главата му, а и след смъртоносното нападение срещу него не можеше да повярва, че смъртта й е случайна. Но вече нямаше съмнение, тя беше починала от синдрома на острото респираторно заболяване, причинено от смъртоносен вирус.
От болницата го бяха посъветвали да се прибере в къщи и да се наспи. Генералът му бе заповядал да последва съвета на лекарите. Вместо това той потегли директно към главния вход на форт Детрик. Пазачът тъжно му отдаде чест. Паркира на обичайното място, близо до монолитния блок на ААМИИЗИБ, издигнат от жълти тухли и бетон. Уморените вентилатори на покрива изхвърляха безкраен поток от силно филтриран въздух от лабораториите в „горещата“ зона.
Смит крачеше в полутранс от мъка и изтощение. Носеше хладилния контейнер с кръв и тъкани от аутопсията. Показа пропуска на пазача, който му кимна със симпатия. Продължи на автопилот. Коридорите бяха като мъглив лабиринт от завои, врати и мигащи лампи. Спря се пред кабинета на София и погледна вътре. В гърлото му заседна буца. Преглътна с труд и се отправи забързано към преддверието на лабораторията, където се облече в защитния си костюм.
Работеше сам противно на съветите, инструкциите и собствения си опит относно процедурите за безопасност, използвайки кръвните и тъканните проби от София. Повтори лабораторната работа, извършена от нея — изолира вируса от трите жертви, изследва го под електронен микроскоп. После използва всички антитела от замразените банки на ААМИИЗИБ, събрани от жертви на други болести из целия свят. Вирусът, убил София, не реагираше. Проведе анализ на ДНК-веригата, за да го идентифицира и да направи предварителна схема. След това прехвърли данните към своя кабинет, където влетя седем минути по-късно, необходими му да свали скафандъра и да се измие.