— Не, по дяволите! Прати някой друг.
Искаше му се да разкаже на Кайлбургер за нападението във Вашингтон. Това щеше да убеди генерала да задълбае как София се е заразила. Но Кайлбургер щеше да поиска да разбере какво е правил във Вашингтон, когато е трябвало вече да е във форт Детрик. Така щеше да излезе наяве мистериозната му среща с Бил Грифин. Не можеше да предаде стария си приятел, следователно трябваше да измисли други начини за убеждаване.
— Нещо не е наред около смъртта на София. Сигурен съм. Трябва да открия какво е то.
Генералът избухна.
— Не и през работното си време в армията. Имаме много по-сериозен проблем от смъртта на един служител, полковник, без значение кой е бил той.
Смит скочи от стола като атакуваща кобра.
— Тогава вече не съм в армията!
За момент Кайлбургер го изгледа, стисна юмруци зад гърба си. Лицето му бе почервеняло и за малко да каже на Смит да се разкара, щом толкова му се иска. Писнало му бе от неговото неподчинение.
След това размисли. Щеше да изглежда зле в досието му — офицер, който не успява да вдъхне лоялност у подчинените си. Не му беше времето да се разправя с арогантността и неподчинението на Смит. Наложи си да смекчи тона.
— Добре, предполагам, че не мога да те обвинявам. Продължавай по случая с д-р Ръсел. Ще изпратя някой друг в Калифорния.
14:02 ч.
Бетеста, Мериленд
Въпреки че бързаше, на Лили й отне цялата сутрин, за да свърши, каквото й бе поръчал непознатият мъж. Сега привършваше празничния обяд в любимия си ресторант. Отпивайки бавно от второто си дайкири, разглеждаше високите сгради през прозореца. Напомняха й за един мини Далас, огрян от зората на ранен октомврийски ден.
Изненадващо проникването в огромната компютърна медицинска мрежа на Световната здравна организация се оказа най-лесната задача. Никой не си бе направил труда да защити научната и хуманитарната информация. Детска игра бе да изтрие всички данни за двете малки вирусни епидемии, избухнали в Багдад и Басра. Всички записи за жертвите и оцелелите изчезнаха яко дим.
Иракската компютърна система бе остаряла с пет години и беше шега да премахне оригиналните доклади. Учудващо бе, че повечето от оригиналите вече бяха изтрити от режима на Саддам Хюсеин. Вероятно не е искал да покаже слабост или че се нуждае от помощ. Без съмнение.
Изтриването на единствения доклад от Белгия от всички електронни хранилища на нейното ведомство, от тези на ААМИИЗИБ, Централната епидемиологична лаборатория, както и на останалите научни заведения по света й отне много повече време. Най-тежката задача бе да премахне телефонните записи във форт Детрик. Наложи се да потърси помощ от приятел, работещ в телефонната компания, който й дължеше услуга.
Водена от нездраво любопитство, тя се опита да разбере каква е причината, скрита зад инструкциите на изнудвача. Между записите, които премахна, нямаше нищо общо, освен че всички бяха свързани с някакъв вирус. Стотици друга доклади прелитаха между различните „горещи“ лаборатории по света, но изнудвачът й не бе показал интерес към тях.
Каквото и да целеше, нейната част беше успешно изпълнена. Не я бяха засекли, не беше оставила следи и скоро щеше да е свободна от финансовите си главоболия. Обеща си, че никога няма да затъва толкова надълбоко. С петдесет хиляди долара можеше да отиде във Вегас или в Атлантик сити и да си върне всичко загубено. С безгрижна усмивка реши да започне с хилядарка още довечера в „Капиталс“.
Почти се смееше, когато напусна ресторанта и зави зад ъгъла към бара, в който я чакаше любимият й букмейкър. Чувстваше непоклатимото убеждение, че не може да загуби. Не и сега. Никога повече.
Дори когато чу писъци зад себе си, скърцането и свистенето на гуми и метал, когато се обърна и видя голям черен джип да се носи по тротоара право към нея, на лицето й бе изписана широка усмивка. Колата връхлетя, изви към улицата и изчезна. Лили продължаваше да се усмихва, умирайки върху тротоара.
15:16 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Смит се отдръпна от компютърния екран. Имаше пет доклада от института „Принц Леополд“, но никой не бе пристигнал вчера или рано тази сутрин. Всичките се отнасяха за поредните неуспехи в идентифицирането на вируса.
Трябваше да има доклад с нова информация — поне с един важен факт, който да е вдъхновил София да изпише цяла страница за нова линия на изследването. Претърси базата данни на Детрик, Централната епидемиологична лаборатория, свърза се с армейския суперкомпютър, за да прегледа всяка „гореща“ лаборатория в света, включително и тази в самия „Принц Леополд“.