Не откри нищо.
Вбесен, се загледа в отказващия сътрудничество монитор. Или София е допуснала грешка и е записала грешен код, или докладът никога не е съществуват, или…
Или е бил изтрит от всички бази данни по света, включително и от самия източник.
Трудно за вярване. Но не бе невъзможно да се направи. Странното бе, че някой го е направил, затруднявайки изследванията върху толкова опасен вирус. Смит тръсна глава, опитвайки се да отхвърли идеята, че в липсващата страница е имало нещо от критична важност, но не успя. Страницата е била откъсната! Откъсната от някой, който е влязъл и излязъл от базата незабелязан. А може би са били повече?
Протегна ръка към телефона, за да открие кой още е бил в лабораторията миналата нощ. Но след като говори с целия екип и със старшина Дафърти, не бе по-близо до отговора. Всичките подчинени на Дафърти си бяха отишли в къщи към 18:00 ч, а учените, даже Кайлбургер бяха останали до два през нощта. След това София е била сама.
Пазачът Грасо не бе видял нищо подозрително Даже беше пропуснал как София е излязла от форта. На външната врата охраната се кълнеше, че не са видели никого след два часа, но очевидно и те не бяха забелязали София, следователно свидетелствата им бяха маловажни. А и той се съмняваше, че някой достатъчно умел да откъсне страницата по начин, незабележим за невъоръжено око, ще привлече вниманието на дремещите пазачи към себе си.
Смит бе в задънена улица.
И тогава в главата си чу гласа на София. Затвори очи и отново видя красивото й лице, изкривено от ужасяваща болка. Спомни си как падна в ръцете му, бореща се за въздух, но успя да прошепне „… някой… удари…“.
17:27 ч.
Моргата, Фредерик, Мериленд
Д-р Луфталах беше раздразнен.
— Не разбирам какво повече можем да открием, полковник Смит. Аутопсията беше ясна. Няма ли да си починете? Учудвам се, че още сте в състояние да ходите. Нуждаете се от сън.
— Ще поспя, когато узная какво се е случило с нея. Не питам какво я е убило, питам как.
Неохотно патологът се съгласи да се срещне със Смит в залата за аутопсии. Естествено не се чувстваше щастлив, че трябва да се откъсне от леденото си мартини.
— Как? — вдигна вежди Лутфалах. Това бе твърде много и не направи опит да прикрие острия си като бръснач сарказъм. — Бих казал по обичайния начин, по който убива всеки смъртоносен вирус.
Смит не му обърна внимание, опитвайки се да не се срине при вида на тялото на София, толкова бледо и безжизнено.
— Всеки сантиметър от нея, докторе. Провери милиметър по милиметър. Гледай за нещо необичайно, нещо, което сме пропуснали.
Все още недоволен, патологът се зае за работа. Двамата медици работеха в мълчание около час. Лутфалах бе започнал да показва раздразнението си, когато изпод маската му се чу приглушено възклицание.
— Какво е това?
Смит подскочи.
— Какво? Какво откри? Покажи ми!
Този път Лутфалах не му отговори. Оглеждаше лявата ръка на София.
— Д-р Ръсел беше ли диабетик?
— Не! Какво откри?
— Да е използвала някакви интравенозни лекарства.
— Не.
— Да е взимала наркотици, полковник?
— Не, по дяволите.
— Тогава погледнете.
Двамата заедно се наведоха над свивката на левия лакът. Следата беше почти невидима — зачервяване и подутина. Толкова малки, че никой не би ги забелязал. В средата на зачервяването забелязаха миниатюрната дупчица от спринцовка — направена експертно, както бе откъсната липсващата страница.
Смит рязко се изправи. Обхвана го ярост. Вдигна юмруци към челото си. През цялото време го бе подозирал. Вече го знаеше със сигурност.
София бе убита.
20:16 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Джон Смит влетя в офиса и отиде до бюрото си. Не седна. Не можеше. Крачеше из стаята напред-назад като животно в клетка. Въпреки изтощението мислите му бяха остри като бръснач. Концентрираше се. Въпреки световните проблеми сега за него съществуваше една-единствена цел — да открие убиеца на София.
Добре тогава. Мисли! Трябва да е научила нещо толкова опасно, че се е наложило да я убият и да премахнат всички физически следи от това, което е открила или отгатнала.
Какво друго правят учените по света, когато изследват нещо? Разговарят помежду си. Грабна телефонната слушалка.
— Свържете ме с командващия охраната на базата.
Показалецът за малко да издълбае дупка в плота на бюрото, докато барабанеше в ритъма на стар боен марш.