Когато октомврийското слънце се спусна още по-ниско, ледената нощ обви Тремон. Все пак не бързаше да се прибере. Наслаждаваше се на луксозната си цигара и вкуса на петдесетгодишното уиски „Лангаволин“. То стопляше кръвта му и галеше гърлото му с приятна топлина. „Лангаволин“ вероятно бе най-хубавото уиски в света, но тежкият дъбов аромат и невероятно балансираният му вкус бяха малко познати извън Шотландия. Причината бе, че Тремон просто изкупваше всяка година цялото производство от спиртоварната в Айсли.
Но както си стоеше облян от последните златисти лъчи на деня, пустошта, а не уискито бе причина за усмивката по патрицианските му устни. Девственото езеро бе само на един хвърлей от пренаселения Ракет. Високите борове бавно се поклащаха и ароматът им изпълваше въздуха. В далечината голите скали на връх Марси блестяха като пръст, сочещ бога.
Планините привличаха Тремон още, когато бе юноша в Сиракуза. Баща му, професор по икономика в тамошния университет, не бе в състояние да контролира сина си, както не би могъл и онзи задник — президентът на Бланчард. И двамата му натякваха, че никой не може да прави каквото си поиска. Никога не бе разбирал това тесногръдие. Какво ограничение би могло да съществува освен собственото ти въображение. Възможности? Смелост? Проектът Хадес беше доказателството. Ако знаеха в началото какво замисля, щяха да отсекат, че е невъзможно. Никой не би могъл да го направи.
Вътрешно изсумтя с отвращение. Те бяха смешни малки хора. След няколко седмици проектът щеше да приключи с пълен успех. Той щеше да постигне пълен успех. След това Щяха да последват десетилетия на печалби.
Може би, защото бе достигнал последния етап на Хадес, често се улавяше, че мисли за отдавна починалия си баща. По един странен начин той бе единственият човек, към когото бе изпитвал уважение. Старецът не разбираше сина си, но стоеше зад него. Като малък, Тремон бе очарован от филма „Йеремия Джонсън“. Гледа го десетина пъти. Веднъж, в една ледена зима, се изкачи в планината, решен да живее като Джонсън. Искаше да се прехранва от събиране на диви плодове, да изравя корени и да ловува за. Да се бие с индианци. Да се хвърли в героично приключение, което малцина имаха куража и въображението да предприемат.
Но в цялото му преживяване липсваше благородство. Застреля два елена с бащиния „ремингтън“, като по погрешка едва не уби някакви туристи. След това се разболя от отровни плодове и едва не замръзна в снега. За щастие по липсващата пушка, раница и непрекъснатия му брътвеж за филма баща му се досети накъде се е отправил. Когато лесничеите вдигнаха ръце от претърсването на горите, баща му настоя да продължат. Използва всичките си политически и академични връзки, за да ги принуди. Горската охрана протестираше, но се подчини и случайно го откри полупремръзнал в една пещера по планинския склон.
Въпреки всичко той считаше това преживяване за най-важното в живота си. От планинското си фиаско разбра, че природата е безчувствена, жестока и неприятелски настроена към човека. Разбра, че физическите предизвикателства не го блазнят — твърде лесно можеше да загуби. Но най-важният урок беше скритата причина, заради която Джонсън бе отишъл в планината. Дотогава си мислеше, че основното е приключението, битките с индианци, мъжеството. Грешка! Причините бяха парите. Планинците бяха трапери и всичко, което правеха, трудностите, които понасяха, имаха една-едничка цел — да забогатеят.
Никога не го забрави. Привлекателността и простотата на целта оформи живота му.
Докато размишляваше за тези неща, разбра, че му се иска баща му да присъства на заключителната среща по проекта „Хадес“. Старецът най-сетне щеше да осъзнае, че човек може да постигне всичко, стига да е достатъчно умен и последователен. Щеше ли баща му да се почувства горд? Едва ли. Засмя се на глас. Жалко за стария човек. Майка му сигурно би се гордяла, но това нямаше значение. Жените не се броят.
Внезапно застана нащрек. Наклони глава, ослушвайки се. Шумът от роторите на хеликоптера се усилваше. Тремон остави чашата, хвърли цигарата си в голям кристален пепелник и се запъти към огромната, силно осветена всекидневна. От стената надничаха стъклените очи на планинските трофеи. Мебелите бяха само от дърво и кожа. Ръчно тъканите килими застилаха пода около голямото кръгло огнище в средата на помещението. Подмина пращящия огън и тъмния коридор, в който ухаеше от кухнята на прясно изпечени бисквити. Излезе навън в студения сумрак. Хеликоптерът, Бел 892C-хелибус, се приземяваше на площадката, стотина метра по-надолу. Четиримата мъже, слезли от него, бяха в улегналата възраст между четиридесет и пет, петдесет и пет — както и самият Тремон. За разлика от него те бяха облечени в скъпи делови костюми. Изисканите им маниери сочеха, че са част от привилегированата бизнес класа.