— Джордж? — попита Тремон.
Хайем рязко промени изражението си. Изглеждаше тъжен и покрусен.
— Изчисленията за печалбите на акционерите вече са готови… — поколеба се той. — Страхувам се, че са по-малко, отколкото се надявахме. Пет… най-много шест… милиарда долара. — Гръмко се разсмя на собствената си шега.
Ксавиер Бекер се намръщи на лекомислието му и побърза да се намеси.
— А нещо за тайния одит, който открих?
— Джон каза, че го е виждал само Халдейн — обясни Тремон. — Ще се оправя с него след официалната вечеря на борда на директорите след годишната сбирка. Какво друго Ксавиер? — Мерсер Халдейн беше президентът на „Бланчард Фармацевтика“.
— Подправих компютърните файлове. От тях се разбира, че работим вече цяло десетилетие върху коктейл от рекомбиниращи се антитела. Серумът е резултат от тези многогодишни усилия. Подобрявали сме го, откакто сме взели патент. Вижда се, че сме приключили с последните изпитания. Сметките показват и астрономическите ни разходи — в гласа на Ксавиер се чувстваше възбуда. — Запасите ни са от милиони дози и нарастват.
Адам се засмя.
— Никой нищо няма да заподозре.
— Дори да заподозрат, никога няма да открият следа — Доволно потри ръце шефът на охраната.
— Само ни кажи кога да се раздвижим — призова го Джордж.
Тремон се засмя и вдигна ръка.
— Не се безпокойте. Създал съм график за действията ни. Всяка следваща стъпка е съобразена с времето, нужно им да осъзнаят, че са изправени пред епидемия. Ще се занимая с Халдейн преди сбирката на борда.
Петимата мъже отпиха, а бъдещето им се струваше все по-бляскаво.
Тремон остави брендито. Лицето му придоби мрачен вид. Отново вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— За нещастие сме поставени в ситуация, която може да се окаже по-голям проблем от одита. Колко голяма или малка е опасността и дали въобще съществува след няколкото уби… ъ-ъ… мерки, които бяхме принудени да предприемем, все още не можем да установим. Уверявам ви, че ситуацията ще бъде наблюдавана и внимателно контролирана.
— Какъв проблем? — намръщи се Макгроу. — Защо не съм бил уведомен?
— Защото не исках дори косвено да замесвам Бланчард. — Очакваше, че Макгроу ще чувства ревност по въпросите свързани със сигурността, но всеки трябваше да си знае мястото, а човекът, взимащ крайните решения, беше самият той. — Проблемът се състои в една от онези невъзможни за предвиждане ситуации, които провалят и най-добре обмислените начинания. Когато бях на онова паметно пътешествие в Перу, което сложи началото на нашия проект, там се натъкнах на група стажанти. Не си обръщахме особено внимание, защото моята група бе съставена от биолози, а те следваха в някакъв факултет по антропология — Поклати глава, за да подчертае изумлението си. — Преди три дни един от тях ми се обади. Когато си каза името, съвсем смътно си припомних една студентка, която проявяваше някакъв интерес към работата ми. Тя продължила обучението си и станала клетъчен и молекулярен биолог. Проблемът е, че по-късно постъпила на работа в ААМИИЗИБ, който изследва първите смъртни случаи. Както очаквахме, те не са успели да идентифицират вируса. Но уникалната комбинация от симптоми внезапно й припомнила пътешествието в Перу. Спомнила си името ми. Обади ми се.
— Исусе! — червендалестото лице на Джордж стана пепеляво.
— Свързала е вирусът с теб? — изръмжа Джак Макгроу.
— С нас! — експлодира Ксавиер.
Тремон вдигна рамене.
— Отрекох. Убеждавах я, че греши, че не е имало такъв вирус. След това изпратих Надал ал Хасан и хората му да я елиминират.
Настъпи колективно успокоение в просторната стая. Изпълниха я въздишки на облекчение. Бяха работили усилено повече от десет години по този на пръв поглед хазартен проект. Бяха рискували кариерата и здравето си и нямаха никакво намерение да изпуснат богатството, което сега бе на една ръка разстояние.
— За съжаление не успяхме да направим същото с нейния годеник и партньор в изследванията. Той ни избяга. Съществува вероятност да му е разкрила нещо, преди да умре.
Джак Макгроу разбра.
— Ето защо Надал ал Хасан е тук. Знаех си, че става нещо.
— Не правете от мухата слон. Извиках Ал Хасан просто да докладва докъде сме стигнали.
Тишината в стаята бе по-оглушителна от всеки звук. Ксавиер я наруши.
— Добре. Да чуем какво има да ни казва.
Огънят се бе превърнал в тлеещи въглени и няколко проблясващи искри. Тремон се приближи до огнището. Натисна бутон в стената му. В стаята влязоха първо Ал Хасан, а после и Бил Грифин. Арабинът застана до Тремон, а Бил ненатрапчиво се оттегли в ъгъла. Надал представи подробностите от случая с д-р Ръсел, смъртта й и как е премахнал всички следи, водещи до проекта „Хадес“. Описа реакциите на Смит. Обрисува изнудването на Лили Лоуенщайн и изтриването на всички записи.