Той прочисти гърлото си. Гърдите му горяха, а стомахът му се сви на топка.
— Ужасно — съгласи се той. — Мислите ли, че можете да продължите. Искам да разбера всичко за този вирус и да му попреча да убива и други.
Все пак тя бе войнишка жена и най-уверено се чувстваше по време на акция.
— Какво друго искате да знаете?
— Бил ли е майор Андерсън скоро в Бостън или Атланта?
— Не мисля, че някога е ходил в Бостън, а в Атланта не сме стъпвали, откакто напуснахме форт Браг.
— Къде другаде е служил освен във форт Браг?
— Ами… — тя му изброи цял списък от бази, покриващи страната от Кентъки до Калифорния. — Естествено и в Германия, когато Кайл служеше в трета бронирана.
— Кога е било това? — „Марбург“ — треската, придружена с кръвоизлив и близък братовчед на еболата беше открита първо в Германия.
— Ох, от 1989 до 1991.
— В трета бронирана? Значи е участвал в Пустинна буря?
— Да.
— Другаде в чужбина?
— Сомалия.
Там бе фаталната му среща с вируса ебола. Военната операцията беше малка, но знаеше ли всичко за нея? Винаги бе възможно да се открие непознат вирус, спотаен в джунглите, пустините или из планините на този нещастен континент.
— Някога говорил ли ви е за Сомалия? — притисна я Смит. — Боледувал ли е там, дори за кратко? Някоя от онези внезапни и кратки трески? Главоболие?
— Не си спомням — поклати глава тя.
— Да е боледувал по време на операцията Пустинна буря?
— Не.
— Да е излаган на химически или биологични агенти?
— Не помня такова нещо. Но си спомням, че ми разказа как медиците са го изпратили в някакъв оперативен армейски лазарет за дребна рана от шрапнел и там лекарите се опасявали от възможна биологична атака. Ваксинирали всички, минаващи през частта.
Смит преглътна и успя да запази спокойствие.
— Включително и майора?
Тя почти се усмихна.
— Каза, че е била най-лошата от всички ваксини. Адски болезнена.
— Спомняте ли си номера на лазарета или частта, към която е бил прикрепен?
— Не, съжалявам.
Деловата част на разговора скоро приключи. Двамата стояха под пестеливата светлина и си говориха за ежедневни неща. Имаше някаква утеха в подобни неангажиращи разговори. Когато Смит стана да си тръгва, тя го попита уморено:
— Вие последен ли сте, полковник? Мисля, че разказах всичко, което знам. Смит рязко се обърна.
— Кой още е разпитвал за майора?
— Майор Бехренс, полковникът, патологът от Лос Анджелис и онези ужасни правителствени доктори, които се появиха в събота и питаха за разни отвратителни неща като симптомите на бедния Кейт — колко дълго е живял и как е изглеждал…
— В събота? — Смит беше учуден. Какъв правителствен лекар е могъл да дойде в събота? По това време в Детрик и Централната епидемиологична лаборатория едва са започвали изследванията на вируса. — Не казаха ли за кого работят?
— Не, просто правителствени лекари.
Отново й благодари и напусна. Крачеше към следващия си разговор и без да обръща внимание на пустинния вятър и палещото слънце, размишляваше над наученото. Възможно ли бе майор Андерсън да се е заразил — или да е бил заразен в Ирак, вирусът да е дремел в него цели десет години и внезапно да се е събудил?
Знаеше, че никой вирус не действа така. Но и никой познат вирус не действаше като СПИН, преди да избухне страшната епидемия.
И кои бяха правителствените лекари, които са потърсили Филис Андерсън, преди някой извън Детрик и Централната епидемиологична лаборатория да научи за съществуването на новата бактериологична заплаха?
8:22 ч.
Езерото Магуа, Ню Йорк
Конгресменът Бенджамин Слоут поглади плешивата си глава и отпи още една глътка от специалното уиски на Виктор Тремон. Двамата седяха в затъмнената стая с изглед към зелената поляна. Докато разговаряха, една ококорена кошута премина през моравата, сякаш всичко наоколо й принадлежеше, и Виктор Тремон се усмихна добродушно. Конгресменът отдавна беше решил, че никога няма да разбере събеседника си, но всъщност това не му бе нужно. Тремон означаваше контакти, дарения за кампаниите му и голямо парче от акциите на „Бланчард Фармацевтика“ — непобедима комбинация в тези скъпи за политиците времена. Конгресменът изръмжа:
— По дяволите, защо не ме светна по-рано? Щях да отпратя този Смит. Двамата с женичката му щяха изведнъж да се озоват зад девет морета в десето. Сега нямаше да имаме убийство, което да прикриваме, и някакъв побъркан скаут да си вре носа в работите ни.
Тремон махна с цигарата си.
— Обаждането й беше такъв шок, че единственото, за което можех да мисля, е как да я разкарам. Чак сега разбрахме колко близки са били със Смит.