Слоут отпи унило.
— Не можем ли просто да го игнорираме? Дявол да го вземе, жената скоро ще бъде погребана и забравена. Смит все още не знае нищо. Може би ще се размине.
— Поемаш ли риска? — Тремон изучаваше потното лице на председателя на комисията по въоръжените сили. — Скоро адът ще се отвори за света, а ние ще играем ролята на рицаря върху бял кон, който ще го спаси. Освен, ако някой не се натъкне на нещо подозрително и не го стовари отгоре ни.
Полускрит от трепкащите сенки в далечния ъгъл на стаята, Ал Хасан предупреди:
— В момента д-р Смит е във форт Ървин. Може да разбере за нашите „правителствени лекари“.
Тремон се замисли, вторачен в дебелата пепел на пурата си.
— Смит измина дълъг път. Не толкова, че да ни навреди, но достатъчно, за да привлече внимание. Ако се приближи прекалено до нас, Надал трябва да го елиминира, без да оставя място за съмнение, че това има връзка с нас или с д-р Ръсел. По съвършено различен начин. Например трагичен инцидент. Нали така, Надал?
— Самоубийство — предложи му арабинът откъм сенките. — Очевидно е разтърсен от смъртта на д-р Ръсел.
— Ще свърши работа, ако го направиш артистично. До тогава, господин конгресмен, блокирай разследването му. Дръж го в лабораторията. Преназначи го другаде. Каквото ида е.
— Ще се обадя на генерал Салонен. Той си има човек за тази работа — реши Слоут. — Трябва да покрием вируса. Все пак Смит е само лекар, аматьор. Няма право да се бърка в разследването на специалните служби.
— Добре звучи.
Слоут довърши питието си, примлясна с устни, кимна одобрително и стана.
— Веднага ще се обадя на Салонен. Но не оттук. Ще използвам уличен телефон от градчето.
След като конгресменът напусна, Тремон се замисли. Проговори, без да погледне Надал ал Хасан.
— Трябваше да елиминираш Смит. Ти беше прав. Грифин сгреши.
— Може би да, може би не. Възможно е от негова гледна точка да се е чувствал съвсем прав.
— Какво? — обърка се Тремон.
— Винаги съм се чудил защо Смит беше нащрек при първоначалната ни атака. Защо беше толкова късно през нощта в парка, толкова далеч от Търмонт? Защо беше толкова готов за опит за убийство?
Тремон се вгледа в арабина.
— Мислиш, че Грифин го е предупредил. Защо? Той ще изгуби не по-малко от нас, ако ни разкрият. Освен ако още не работи за ФБР?
— Не, проверил съм. Грифин е независим, убеден съм. Но може би в миналото е имал вземане-даване със Смит. Хората ми проверяват.
Виктор Тремон се намръщи. Внезапно се засмя.
— Има решение, и то елегантно! Провери миналото на двамата, но в същото време кажи на своя партньор, че съм си променил решението. Искам той лично да намери Смит и… да го елиминира. Да, да го убие незабавно — кимна и студено се усмихна. — Така ще разкрием къде е лоялността на мистър Грифин.
Глава 13
16 октомври, четвъртък, 9:14 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Останалите срещи във форт Ървин не добавиха нищо към наученото от Филис Андерсън. След последния разговор Смит взе нощен полет от Виторвил и го прекара в непробуден сън. От Андрюз директно се отправи към форт Детрик, като не забеляза подозрителни превозни средства по пътя. Там вече го чакаха докладите от разпитите на семействата и приятелите на останалите жертви. Разбра, че бездомникът от Бостън и починалият баща на детето от Атланта също са били в армията по време на Пустинна буря. Провери военните файлове и на тримата.
Сержант Харолд Пикет бе служил в 1–502 пехотен батальон, втора бригада, Сто и първа въздушнодесантна дивизия, взела участие в Пустинна буря. Бил ранен и лекуван в 167-и ОАЛ.
Четвърти специалист Марио Дъблин е бил редник в 167-и ОАЛ. Не съществуваха записи, че тогавашният лейтенант Кейт Андерсън е бил лекуван в 167-и оперативен армейски лазарет, но частите на Трета бронирана са били разположени в участък от иракско-кувейтската граница, недалеч от него.
Резултатите накараха Смит още веднъж да вдигне слушалката.
— Мисис Пикет? Извинявайте, че ви се обаждам толкова рано. Аз съм полковник-лейтенант Джон Смит от Американския армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести. Може ли да ви задам няколко въпроса?
Жената от другата страна на жицата беше близо до истерията.
— Вече не. Моля ви, полковник. Хората ви не…
— Знам, че ви е много тежко — настоя Смит, — просто се опитвам да спася от смърт други момичета като дъщеря ви.
— Моля…
— Само два въпроса.
Тишината се проточи и той си помисли, че тя може би просто е върнала слушалката върху вилката. След малко чу приглушения й глас.