— Кажете.
— Дъщеря ви наранявала ли се е дотам, че да й се е наложило преливане на кръв? Ако това е така, баща й ли е бил донор?
— Как… — гласът й излъчваше страх — как разбрахте?
— Знаех си, че е нещо такова. Един последен въпрос. Обаждаха ли ви се в събота някакви „правителствени лекари“, които да са задавали нетактични въпроси за смъртта й?
— Да. Бях шокирана. Приличаха на лешояди. Разкарах ги веднага.
— Не се ли идентифицираха?
— Не, и се надявам, че ще ги уволните.
Линията прекъсна, но това бе всичко, от което се нуждаеше.
И тримата войници почти сигурно са били ваксинирани срещу възможна бактериологична „атака“ в един и същи оперативен армейски лазарет в Ирак преди десет години.
Смит се обади на бригаден генерал Кайлбургер, за да му разкаже за разкритията си.
— Пустинна буря? — Кайлбургер почти изквича от тревога. — Сигурен ли си, Смит? Абсолютно ли си сигурен?
— Напълно!
— По дяволите! Това ще взриви Пентагона след всички главоболия и съдебни процеси около „Синдрома на Залива“. Не разпространявай информацията никъде, докато не се свържа с командването, чу ли? Нито дума!
Смит затвори с отвращение. Политика!
Отиде на обяд и там реши, че следващата му стъпка е да се занимае с тези „правителствени лекари“. Някой им е заповядал да потърсят близките на жертвите. Кой?
След четири дълги и безплодни часа Смит беше на път да се пръсне, повтаряйки отново и отново в телефонната слушалка:
— Да, лекарите, които са се обадили във форт Ървин, Калифорния, Атланта и вероятно в Бостън. Задавали са гадни въпроси за жертвите на вируса. Семействата са бесни, а скоро и аз ще се побъркам!
— Просто си върша работата, д-р Смит — спокойно отвърна жената от другата страна. — Вчера директорката ни беше прегазена от кола и сам разбирате доколко това обърка нещата. Сега, кажете ми отново името си и името на службата ви.
Той пое дълбоко въздух.
— Смит, полковник-лейтенант Джонатан Смит, Американски армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести, форт Детрик.
Последва тишина, явно си записваше името му и службата.
— Почакайте.
Вече кипеше. През последните четири часа се въртеше в един и същи бюрократичен кръг. Само от Централната епидемиологична лаборатория потвърдиха, че не са се обаждали на семействата. От офиса на шефа на армейската медицинска служба му казаха да представи въпроса си в писмен вид. Останалите поделения към Националния здравен институт заявяваха, че им е забранено да говорят каквото и да е за тези смъртни случаи. Нямаха значение обясненията му, че той е правителственият изследовател на вирусите. Така и не стигна доникъде.
Когато не успя с департаментите на флота, авиацията, на здравеопазването и социалните грижи, вече разбра, че е блокиран. Последният му шанс бе Сметната палата на федералния медицински резерв. След това не оставаха други възможности.
— Тук е временно изпълняващ длъжността директор Арънсън на СПФМР. С какво мога да съм ви полезен, полковник?
Опита се да отговори спокойно.
— Оценявам факта, че разговаряте с мен. Изглежда, е имало екип от правителствени медици, които са се интересували от вируса във форт Ървин, Атланта и …
— Нека да ви спестя времето, полковник. Цялата информация за случая във форт Ървин е засекретена. Трябва да минете по каналния ред.
Смит избухна.
— Вирусът е у мен! Аз работя с него! ААМИИЗИБ е информацията! Всичко, което искам, е…
Линията се прекъсна.
Какво става, по дяволите? Изглежда, някой идиот бе сложил похлупак върху информацията за вируса. Строга секретност! Но кой? И защо?
Той изхвърча от стаята, вбесено закрачи по коридора, прелетя покрай Мелани Къртис и нахлу в офиса на Кайлбургер.
— Какво, по дяволите, става, генерале? Опитвам се да разбера кой е поръчал на онези екипи от „правителствени лекари“ да се обаждат в Ървин и Атланта, а всеки дрънка „строго секретно“ и не ми отговаря.
Кайлбургер се облегна назад в креслото и сплете дебелите си пръсти.
— Не е в наши ръце, Смит. Цялото разследване. Ние сме строго секретните. Изследваме и след това докладваме на шефа на армейската медицинска служба, военното разузнаване и специалните служби. Изводите им са поверителни. Никакви други детективи.
— В това разследване ние сме детективите.
— Кажи го на Пентагона.
Смит светкавично проумя всичко. Трите безплодни часа придобиха смисъл. Това не беше обикновената бюрокрация. Прекалено много агенции са намесени. Изглеждаше нелогично. Кой би изолирал следователите от източниците им за информация. Никой не би отстранил научните екипи, които най-добре си разбират от работата. Как е възможно да има други „правителствени лекари“, неизвестни за него или за ААМИИЗИБ.