— Трябва да се свържа с Бил — накрая заяви Смит.
— Защо?
Смит обмисли доколко е разумно да отговори. Накрая реши да поеме риска и да разкрие част от онова, което знаеше — нали търсеше помощ.
— Преди няколко дни Бил се свърза с мен и уговори една мистериозна среща в парка Рок Крийк. Предупреди ме, че може би съм в опасност. Сега наистина съм заплашен и искам да разбера как е узнал за това и какво още може да ми каже.
— Ясно. Смееш ли да ми кажеш каква е опасността?
— Някой иска да ме убие.
— Но не знаеш кой.
— В пълно неведение съм.
Форбс огледа празните маси.
— Обстоятелствата, както казваме ние, „природата на опасността“, искаш ли да навлизаме в подробности?
— Точно сега не. Просто трябва да открия Бил.
— В Бюрото има твърде много агенти, защо избра мен?
— Спомних си как Бил сподели, че ти си единственият му приятел там. Единственият, на когото вярва и който би останал на негова страна, ако ветровете се обърнат.
Беше прав и Смит получи още един мислен плюс от агента. Бил би доверил подобно нещо само на човек, на когото безкрайно разчита.
— Добре, разкажи ми сега за вас двамата с Бил.
Смит описа общото им детство, годините в колежа и университета. Форбс слушаше и сравняваше с казаното някога от Бил и с онова, което сам бе открил в досието му, след като изчезна. Всичко съвпадаше.
Агентът на ФБР допи кафето си, наведе се напред и се вгледа в дланите си, сключени над древната чашка. Заговори приглушено и сериозно:
— Бил спаси живота ми. Не един, а два пъти. Бяхме партньори, приятели и не само това. Много, много повече — погледна Смит, — разбираш ли?
Джон се опита да вникне в думите му. Във въпроса му се криеше друго значение. Дали помежду им е имало нещо, за което Бюрото не е знаело? Дали заедно са нарушавали правилата? Пазили са си един на друг гърбовете? Пристъпвали са закона? Звучеше като: „Правихме разни неща, ясно ли е? Не питай. Без подробности. Просто, що се отнася до Грифин, на мен може да се разчита за помощ. А на теб може ли да се разчита?“
— Знаеш ли къде е? — направи опит Смит.
— Не.
— Можеш ли да ме свържеш с него?
— Може би. Вече не е в Бюрото. Предполагам, че не знаеш за това.
— Знам. Каза ми, когато се срещнахме. Това, което не знам, е дали мога да му вярвам. Може би работи под прикритие.
— Не е под прикритие. — Форбс са поколеба, после се реши и продължи: — Дойде при нас от много по-разкрепостеното армейско разузнаване, а в Бюрото има правила. Правила за всичко. Разпитват те за всеки твой ход без значение от резултатите. За всичко трябва да се попълват документи. Бил беше твърде своеволен. Инициативните не допадат на началството. Особено, ако спретват тайни инициативи. Бюрото предпочита агентите да докладват писмено в три екземпляра всеки път, щом си поемат дъх. Никога не са харесвали Бил.
— Няма как — усмихна се Смит.
— Попадна в беда. Неподчинение. Не ставаше за играч в отбор. И аз съм такъв. Но Бил отиде по-далеч. Престъпваше правилата и взимаше напреки завоите. Невинаги предоставяше обяснения за действията и разходите си и беше обвинен в разхищение. Бюрото не искаше да плати на няколко особено гадни типа за съдействието, което ни оказаха. На Бил му дойде много и накрая се отврати.
— Напусна?
Форбс извади кърпичка от сакото си. Смит забеляза големия десетмилиметров „браунинг“ под мишницата му. Бюрото продължаваше да вярва, че агентите му винаги са хората с по-големите пищови. Форбс избърса потта по челото си. Беше видимо разтревожен. Не за себе си — за Бил Грифин.
— Не точно. Докато разследваше някаква данъчна измама, очевидно срещна някого с много пари. Така и не разбрах. Бил започна да пропуска срещи и се държеше на страна от сградата на Хувър. Когато бе изпращан на полева работа, често не се появяваше с дни. След това провали едно разследване. Появиха се признаци на охолен живот. Твърде много пари — както винаги. Директорът откри доказателства, че Бил тайно покрива обвинения в данъчни измами тип. Действията му се плъзгаха по ръба на престъплението — използвал е значката си на агент, за да влияе на разни хора, такива неща. Ако работиш за Бюрото, ти го представляваш. Уволниха го. Отиде да работи за някого. Предполагам, че е за същия онзи тип, когото прикриваше.
Смит се опита да погледне навън през прозореца, но той бе плътно изписан с графити.
— Не съм го виждал повече от година — тъжно поклати глава Форбс.