— Каза, че е бил отвратен. Но да работи за подобен тип? Да изнудва хората? Нали е нетипично за него?
— Наречи го отвращение, разбити илюзии, предадени принципи. Доколкото знам, на никого в Бюрото всъщност не му пука за справедливостта. Важни са правилата. Законът. А, да, мисля си, че е поискал пари и власт. Няма по-голям грешник от онзи вярващ, който е изгубил вярата си.
— И ти се примири.
— Не ми влиза в работата. Бил реши така и аз не задавам въпроси. Все пак той е моят човек, моят приятел, независимо от всичко.
Смит се замисли. Положението му беше подобно на това, в което се е намирал Бил. Вместо Бюрото той бе предаден от армията. Колко близо бе до престъпването на установените правила? В очите на Пентагона той сигурно вече бе престъпник. ОВС! Можеше ли да съди Бил? Беше ли този агент по-добър приятел на Бил, отколкото Смит?
Моралът не е толкова абсолютен, както ни се иска да мислим.
— Не знаеш къде е, нали? Нито за кого и с кого работи?
— Не зная къде е. Не зная дали все още работи за онзи тип. Само предполагам. А и никога не съм знаел кой е той.
— Но можеш да се свържеш с Бил, нали?
— Да кажем, че мога. Какво искаш да му предам?
Смит вече беше решил.
— Предайте му, че приех предупреждението. Оживях, но те убиха София, Знам, че вирусът е у тях. Не зная какво планират и искам да говоря с Бил.
Форбс са загледа в едрия учен войник. ФБР беше осведомено преди няколко дни за тревожната ситуация с непознатия вирус, убил д-р Ръсел. Малко след това пристигна армейска записка, обявяваща Смит за ОВС и пречка за разследването, чиито факти са засекретени от Белия дом. Помолиха ФБР да го открият и да го върнат под стража във форт Детрик.
Житейският опит бе развил у Форбс умението да преценява хората, особено когато животът му зависи от тях. Имаше вяра в себе си. Смит не беше враг. Ако нещо заплашваше разследването, то бе параноидното решение да се отстранят от него учените. Пентагонът не желаеше повече главоболия с бактериологични войни и нови жертви сред войниците от времето на Пустинна буря. Както винаги си пазеха задниците.
Форбс се изправи:
— Ако се свържа с него, ще му предам посланието ти, полковник. Ще ти дам един жокер — внимавай с кого говориш, пази си гърба каквото и да смяташ да правиш. За теб има заповед за арест — обявен си за ОВС и беглец. Не се опитвай да се свързваш отново с мен.
Смит потрепна от новините. Не бе изненадан, но потвърждението на опасенията му си беше удар. Почувства се предаден и заплашен, но това бе състоянието му, откакто се бе върнал от Лондон.
Първо загуби София, а сега и професия, и кариера…
Агентът на ФБР се отправи към вратата. Смит плъзна поглед по неколцината посетители, приведени над екзотичните си кафета и чайове. Вдигна очи и видя как Форбс се спря за момент на прага, огледа улицата и изчезна. Смит остави пари на масата и се измъкна през задната врата. Не забеляза нищо подозрително — никакви паркирани холивудски черни седани, пълни с хора. Запъти се пеша към далечната метростанция „Уудли“.
Глава 16
10:03 ч.
Вашингтон, окръг Колумбия
Смит излезе от метрото на площад Дюпон. Утринното слънце обливаше със светлина и топлина напрегнатия трафик. Огледа наоколо и се включи в потока от бизнесмени и чиновници, запътили се към сутрешното си кафе. Погледът му непрекъснато шареше по кафенетата, коктейл-баровете, книжарниците и бутиците. Магазините тук бяха от по-висока класа от онези в Адамс Морган и въпреки че беше вече октомври, пазаруващи туристи ги изпълваха.
Често изучавайки лицата, усещаше горчиво-сладкото чувство, сякаш току-що бе мернал София.
Тя не беше мъртва.
Беше жива и изпълнена с енергия. На една ръка разстояние.
Ето една брюнетка, която имаше същата вълниста сексапилна походка. Едва се пребори с желанието да се затича и да я спре. Онази жена имаше дългата й руса коса, прибрана в същата опашка, която София връзваше по време на работа. Друго момиче го изпревари и остави след себе си почти същия аромат, който излъчваше парфюмът на София — това направо присви стомаха му.
„Трябва да преодолея всичко това!“ — каза си твърдо.
Имаше да свърши доста работа. И то такава, че би придала някакъв смисъл на трагичната й смърт.
Пое дълбоко въздух и го задържа. Непрекъснато внимаваше за опашка. Тръгна на север по Масачузетс авеню, после зави по Шеридан Съркъл и Ембаси Роуд. Когато преполови Шеридан, направи един последен експеримент. Бързо се шмугна в току-що отворения музей Филипс Колекшън, подмина безлюдните зали, съхраняващи великолепните платна на Реноар и Сезан, и се измъкна през задния вход. Спря, облегна се на стената и за последен път огледа пешеходците и колите.