Выбрать главу

Излезе и откри файл, откъдето разбра, че сървърът на ААМИИЗИБ използва „Попкорн“ — един от най-новите кодиращи генератори. Кимна доволно. Това беше първокласен софтуер, следователно лабораторията бе в добри ръце.

Разбира се, те не са взели предвид Марги Целербах. Прибягна до разработена от него програма, която караше компютъра да генерира пароли, като използва всички думи от Уебстърския енциклопедичен речник плюс диалозите от четирите „Междузвездни войни“, сериите „Стар Трек“, дивотиите на „Монти Пайтън“ и романите на Толкин — все любими неща за киберманиаците.

Марти скочи и закрачи. Скръсти ръце зад гърба си. Заради поклащащата си походка изглеждаше като пиратски капитан, застанал на корабния мостик сред бурното море. Програмата му бе невероятно бърза. Но и той като останалите смъртни трябваше да чака. В днешно време най-добрите хакери можеха да разбият почти всички пароли, да проникнат дори в компютрите на Пентагона. Те яздеха като бандити из Дивия запад по световната мрежа на Интернет. Дори начинаещ можеше да си купи софтуер и да атакува уебсайтове. По тази причина основните корпорации и правителствени агенции непрекъснато засилваха защитите си. В резултат Марти трябваше да пише собствени програми и да развива свои сканиращи търсачки, за да открива системните слабости и да пробива защитните стени.

Внезапно компютърът му издаде звук като звънеца на вратата от шоуто „Остави го на Бийвър“ — Динг-донг-Динг. С хихикане Марти се втурна към стола си, вторачи с в монитора и за малко да удари чело в него. Паролата беше в ръцете му. Не бе измислена с голямо въображение.

— Бетазоид, името на народ от екстрасенси от планетата Бета в серия на „Стар Трек“. Не му се наложи да използва далеч по-сложния си генератор за случайни числа и букви. С нея успя да вземе вътрешното IP вътрешен протокол, както и адреса. Вече имаше пълен достъп до компютърната мрежа на ААМИИЗИБ, което означаваше, че можеше да чете, променя или изтрива всеки файл и база данни. Беше бог.

Исканото от Смит не бе като детска игра, но и не можеше да се сравни с изкачването на Еверест. Марти бързо сканира всички и-мейли от института „Принц Леополд“, но не успя да открие нещо, свързано с новия вирус. За повечето хора, ако е имало нещо изтрито, то би си останало унищожено завинаги. Биха вдигнали ръце.

Вместо това Марти пусна друга търсачка за празни места и пукнатини между данните. Когато пристигаха нови данни в системата, те се записваха върху старите и теоретически предишните файлове се затриваха. Тъй като програмата му не откри следи от други и-мейли от „Принц Леополд“, Марти реши, че вероятно случаят е точно такъв.

Облегна се назад и протегна ръце нагоре. Влиянието на медикаментите беше изчезнало. През тялото му премина тръпка, когато мисълта му придоби диамантена яснота. Наведе се напред и пръстите му сякаш полетяха по клавиатурата, опитвайки се да я догонят. Инструктира програмата за ново търсене върху части от името, и-мейл адреса и други идентификационни възможности. С удивителна скорост търсачката се задейства… и ги откри — две малки парчета информация: „ополд инст“.

С вик той се хвана за следата от данни и номера, сякаш чувстваше миризмата им. Нахлу в терминала на Сметната палата на федералния медицински резерв, достъпен само за паролата на директора Лили Лоуенщайн. Оттам с големи усилия проследи пътечката до самия институт „Принц Леополд“. Зелените му очи проблеснаха и Марти изрева:

— Ето те, фруминосно животно! — това бе обръщението към Джаборуоки във всеизвестното произведение на Луис Карол.

В скрит бакъп файл, заровен дълбоко в системния език на института, той откри копие на доклада, разпратен от Института за тропична медицина „Принц Леополд“ до всички „горещи“ лаборатории по света. Бързо го прегледа и реши, че може да е полезен на Джон. След като приключи с това, Марти се опита да проследи и-мейла по-нататък. Намръщи се пред очевидния факт — някой бе изтрил не само оригинала в централния компютър, но и всички копия към различните получатели. Или поне това се е очаквало да се получи. Така би си помислил обикновеният потребител, средно гениалният хакер и повечето експерти по електронна безопасност.