Но не и Марти Целербах. Другите магьосници в киберпространството често идваха при него за решаване на нечувани досега проблеми. Беше се специализирал в откриването на вратички към немислимото и невъзможното. Нямаше титли — освен докторските степени по квантова механика и математика и магистърската степен по литература, — работеше само за себе си. Подобно риба на сухо, той се мяташе и давеше във физическия свят, бидейки често обект на съжаление и презрение, но прорязваше с мощ и бързина дълбоките електронни води на киберокеана. Той беше бог Нептун и смъртните плащаха своя данък.
Смеейки се щастливо, насочи пръст като шпага и скочи на крака. Натисна копчето за разпечатване, завъртя се в ловък пирует. Машината изплю доклада. Най-голямо удовлетворение изпитваше, когато се справяше с нещо, непосилно за друг. Това бе малката му компенсация за самотния живот и в редките спокойни моменти Марти го осъзнаваше.
Но в края на краищата… истината бе, че гледаше отвисоко тъпоглавите типове позволяващи се да го съдят, които живееха „нормален“ живот и имаха „нормални“ взаимоотношения. По дяволите, въпреки Аспергеровия синдром, въпреки необходимостта от лекарства през последните петнайсет години отшелнически живот в бунгалото той бе имал повече „връзки“, отколкото повечето хора през целия си живот. Какво си мислеха тези идиоти, че прави? За какво според тях служи и-мейлът? Грабна доклада, размаха го като главата на убит враг и извика:
— О, вирус звяр! Никой не може да победи храбрия рицар. Аз съм сър Пърсивал. Победата е моя!
Половин час по-късно следите от терминала на СПФМР го отведоха до античната електронна мрежа на иракското правителство и към множество други доклади от преди година, свързани с взрив на синдрома на остро респираторно увреждане. Разпечата и тях и продължи да пълзи из кибер-системата, за да открие нещо за вируса по време на войната в Залива. Нямаше нищо друго.
Телефонните разговори на София Ръсел бяха значително по-голямо предизвикателство. Не откри следи от хакване на телефонната система на Фредерик. Ако е имало запис за разговор на София и той е бил заличен отвътре, в самата компания, всички данни биха били изтрити.
Опитите му да открие Бил Грифин чрез колежа, медицинските и социалните му осигуровки, както и всички обществени и частни източници даваха един и същи резултат — адресът непознат. След това Марти се прехвърли в системата на ФБР — нещо, което правеше толкова често, че компютърът почти се бе научил да прониква сам. Времето му бе ограничено, тъй като системата им за проследяване на нарушители беше една от най-добрите, но успя да разбере, че официалните му записи са унищожени. Ако имаше някакви тайни взаимоотношения, Марти не ги откри — нито секретни доклади, нито сметки, кодирани пароли, с една дума нищо, което да подсказва, че Грифин работи под прикритие. Все пак попадна на една забележка — адресът му вече не е валиден и Бюрото не разполага с местопребиваването му, което трябва да бъде открито.
Ей, този Грифин си струваше! Дори ФБР се чудеше къде е.
Армейската разузнавателна служба беше доста по-корава. Веднъж пробил защитната стена, Марти трябваше да скача в системата, да чете поредното лично досие и бързо да изскача навън. Не откри валиден адрес. Сви устни. Изглежда, Грифин беше експерт в изчезването. Шокиращо!
Човекът си заслужаваше уважението. Въпреки че Марти никога не го бе харесвал, сега трябваше да си го признае. Така че се облегна назад, скръсти ръце и се усмихна. Цели тридесет агонизиращи секунди не докосна компютъра. Това бе неговият начин да уважи някой добър противник. След това отвори празен файл. Посвети го специално на Бил Грифин, Не беше свикнат с неуспеха в киберсвета и се чувстваше едновременно раздразнен и вдъхновен. Слагаше началото! Нямаше нищо по-приятно от новото предизвикателство на умел опонент, а Грифин току-що заслужи това прозвище. Марти се усмихна. Напрегна тяло и подготви мозъка си за скок в стратосферата, за да открие решение чрез реещото си въображение. Това можеше да направи единствено без медикаментите — да полети.
Но точно когато започна да се оформя една идея, подскочи стреснат. Компютърът му издаваше пронизителен звук и една лампичка излъчваше червен сигнал. НАРУШИТЕЛИ! НАРУШИТЕЛИ! НАРУШИТЕЛИ! Повече възбуден, отколкото нервен, Марти натисна един бутон. Ставаше забавно. На екрана се изписа: ПОЗИЦИЯ А и Х.
Бързо удари няколко клавиша и два високоразделителни монитора на стената се включиха.
На позиция А зад бунгалото двама мъже търсеха начин да проникнат през живия плет. Но растителността бе достатъчно гъста за преминаване и твърде висока, за да се изкачи някой по нея. Марти се подхилкваше на безуспешните им опити.