Позиция Х бе нещо съвсем друго. Марти преглътна на сухо и се втренчи в монитора. До скритата му пътека бе спрял сив пикап без регистрационни номера. От него излязоха две мускулести горили с полуавтоматични пистолети в ръце. Огледаха местността. С ужас енциклопедичният мозък на Марти идентифицира оръжията — едното беше колт 45, модел 1911 г., а другото — десетмилиметров браунинг, използван в днешно време от ФБР. Тези нямаше лесно да бъдат уплашени.
Ниското закръглено тяло на Марти потрепна. Мразеше непознатите и насилието. Доскоро сияещо и възбудено, сега лицето му пребледня и се разтресе. Както се предполагаше, те не обърнаха внимание на предупрежденията и се втурнаха напред. Открита атака.
Настроението му моментално се подобри. Поне щеше да се позабавлява за известно време. Заподскача радостно на стола, когато защитната система пръсна сълзотворен газ и двамата атакуващи покриха с ръце лицата си и отстъпиха назад.
— Следващият път слушайте, когато ви дават съвети!
Отзад другите двама бяха натрупали боклукчийски кофи, за да се прехвърлят през живата ограда. Марти внимателно ги следеше. Точно когато стигнаха върха на плета, натисна клавиш. Последва откос от гумени куршуми, които ги повалиха по задници обратно на земята, но в съседния двор.
Усмивката на Марти бързо изчезна, защото първата двойка напредваше през облака от газ към вратата.
— Аха, очаква ви здрава съпротива! — обеща им той.
Видя как рой от каучукови топчета ги отблъсна и ги свали виещи на земята. Плесна с ръце от искрено удоволствие. Ниският и набит тип, който явно беше водачът, успя доста бързо да се окопити и отново се втурна към входната врата. Марти се наведе очарован. Токът удари мъжа. Жертвата подскочи и изпищя на умряло.
Ухилен злобничко, кибергеният завъртя стола, за да обърне внимание и на другата двойка. Те поне показваха някакво въображение. С помощта на колата пробиха плета и отново поеха ходом сред следващите ги лазерни лъчи.
Марти се усмихна, като си помисли какво ги очаква. Шоковите устройства се криеха навсякъде — откъм задната врата, по прозорците и металната клетка, която ги очакваше вътре в бунгалото.
Но всичките му механизми, макар и дяволски хитроумни, не бяха смъртоносни. Марти мразеше насилието и никога не бе очаквал, че ще попадне в сериозна опасност. Защитата му бе предназначена само срещу хора, опитващи се да нарушат уединението му. Беше изобретил, конструирал, купил и изградил просто една детска игра — забавен лабиринт от неприятности, нищо повече.
Но едва ли нещо би спряло решителни убийци в реалния свят. Тръпки на уплаха пробягаха по гърба му. Все пак да си гений си имаше своите предимства. Преди десетина години бе изработил план точно за такива случаи. Взе дистанционното, записките за Джон и хукна към банята. Натисна един бутон — ваната се изправи до стената. Още едно натискане — тайният проход се откри. Със свит от ужас стомах той слезе по стълбичката и навлезе в един добре осветен тунел. След още две натискания на дистанционното вратата се затвори, а зад нея ваната се върна обратно на мястото си.
Въздъхна леко облекчен. Прекоси тунела със странната си походка и стигна до друга стълбичка, над която имаше капак.
След секунда се появи в почти идентично бунгало, но на отсрещната страна на улицата — то също бе негова собственост. Отвътре бе обикновено и празно. Представляваше необитаема колиба, пред която открай време висеше табела „Продава се“. Нямаше никакви мебели освен телефонен апарат в хола и матрак в спалнята. Отзад, зад плета между бунгалата, ясно се чуваха проклятия и викове от болка. Но също така Марти долови звука от разбито стъкло и разбра, че нападателите му скоро ще са вътре и ще почнат да търсят тайния проход.
Уплашен грабна телефона и набра номер.
Глава 18
11:07 ч.
Вашингтон, окръг Колумбия
Университетът в Джорджтаун е бил основан от йезуитите през 1789 г., първият римокатолически университет в Съединените щати. Красивите постройки от XVIII и XIX век, разположени между дърветата и калдъръмените алеи, напомняха за времето, когато науката не бе чувала за каквито и да е вируси, но вече е била възприемана като решение за най-сериозните проблеми на едно модерно общество.
— Работите във факултета, нали? — попита Смит.
— Асоцииран професор по история — тъжно сви рамене Марджори Грифин. — Предполагам, че Бил никога не ти е казвал с какво се занимавам. Бях в нюйоркския университет, когато се срещнахме. След това постъпих тук.