Смит не успя да го уцели в крака, но преди онзи да избяга, вторият изстрел обля в кръв рамото му и го събори на земята.
Марти наблюдаваше тревожно.
— Добър изстрел, приятелю — въздъхна кротко.
Смит трескаво преценяваше ситуацията. Неочакваната стрелба бе елиминирала двама от противниците. Но водачът им бе здрав, а партньорът му бе само одраскан. Сега щяха да са по-внимателни — бяха ги уверили, че са изправени пред съпротива на живот и смърт, — но едва ли щяха да се откажат. Съвсем скоро хеликоптерът щеше да докара подкрепление. С напрегнат глас попита:
— Тунелът ти действа ли от тази страна?
В отговор Марти кимна с разбиране:
— Да, щеше да е нелогично, ако не бях се погрижил.
— Да вървим тогава.
В спалнята Марти натисна дистанционното. Матракът се отмести безшумно и откри входа към тайния проход. Още една електронна команда и капакът се отвори.
— Следвай ме! — Без да изпуска джаджата и листите, Марти слезе по стълбичката надолу към бетонния подземен тунел. Скочи от последното стъпало и се приземи върху пода на обления в светлина проход. Веднага се отдръпна — само секунда по-късно Смит се стовари до него.
— Забележително, Марти! — похвали го Смит.
— И много полезно. — Натисна някакъв бутон. — Това затваря капака и подрежда всичко както си беше.
Двамата бързо се придвижиха напред. Стигнаха другия край на тунела и Смит настоя да мине пръв. Когато се появи в малката баня на бунгалото, го очакваше изненада — пети нападател прекосяваше хола и се насочваше към коридора. Пулсът му се ускори. Ослуша се и разбра, че мъжът е тръгнал към банята. Дръпна се надолу.
— Затваряй!
С изпотено от напрежение лице Марти затвори капака и върна ваната на мястото й. Само след секунда чуха как врагът влиза в банята, а след това и изливащата се струя в тоалетната. Смит тихо обясни на Марти какво иска от него.
Глава 19
С готова за стрелба берета Смит се изкачи до последното стъпало на металната стълба и зачака приведен. Пое си дълбоко въздух и чу отключването на капака, но все още оставаше притиснат от ваната. Вдигна пистолета, а капакът заедно с ваната се вдигнаха нагоре. Цялата баня и част от всекидневната се разкриха пред погледа му и Смит потисна мрачната си усмивка. Ситуацията бе по-добра, отколкото очакваше.
Мъжът стоеше с гръб към него, обърнат към тоалетната чиния. Челюстта му увисна. С поглед, забит в огледалото, той видя как ваната се вдига във въздуха. Типът бе не само втрещен, беше и беззащитен. Нямаше време дори да си вдигне ципа. Все пак си оставаше професионалист. Така че с развети дреболии той се протегна към оставения върху казанчето пистолет и се обърна.
— Добре, но не достатъчно — с широк замах Смит заби оръжието си в коляното му. Чу се пращене на кост. Мъжът се просна със стон върху плочките, а пистолетът му излетя надалеч.
Смит скочи от стълбата, грабна пистолета и оставеното върху мивката уоки-токи — противникът му вече не можеше нито да стреля, нито да потърси помощ.
— Хей! — извика мъжът. Лицето му се изкриви от болка. Направи опит да се изправи, но болката от счупеното коляно го изтощи и той отново се свлече на пода.
— О, боже! — промълви Марти, когато се показа. Прескочи мъжа и излезе от банята в коридора.
Смит го последва и заключи вратата след себе си.
— Не си го застрелял, нали?
— Осакатих го. Достатъчно е. Ще му се наложат три или четири операции. В това състояние не може да ни навреди, а и никъде не може да отиде. Хайде, Марти, трябва да се изпаряваме.
Прекосиха компютърната зала, Марти се спря за момент с отчаяна физиономия. Въздъхна и последва приятеля си към вече разбитата клетка пред входа.
Смит открехна вратата и надникна навън. Сивият пикап все още стоеше паркиран отпред. Искаше му се да го обездвижи като клъцне няколко жици — умение, предадено му от Грифин, — но хеликоптерът продължаваше да прелита между бунгалата.
— Марти, тръгваме към Масачузетс Авеню, за да вземем колата ти. Взимай лекарствата си.
— Не ми харесва това! — но отиде до бюрото си, взе малък кожен куфар и се върна обратно. — Въобще не ми харесва! Светът е пълен с непознати.