Марти се наведе и изпълни инструкциите. Смит също се приведе и поизтупа панталоните си, сякаш бяха покрити с прах. Хората забързано ги задминаваха. Няколко души ги стрелнаха с раздразнени погледи, че препречват движението.
Хеликоптерът продължи напред.
— Сега!
Смит се вряза в тълпата, пробивайки път за Марти. След десетина крачки се озоваха в тясна уличка, която по-скоро приличаше на алея. Марти го поведе към триетажна тухлена сграда — гараж. До нея имаше монтьорска работилница, но в нея не влизаха и не излизаха коли. На Смит не му хареса плоския покрив — хеликоптерът можеше да се приземи там.
Марти представи документите си на удивения пазач на гаража, който явно никога не бе виждал собственика на въпросната кола.
— За колко време я взимате, мистър Целербах?
— Не съм сигурен — отвърна вместо него Смит, спестявайки на Марти разговор с непознат.
Пазачът още веднъж огледа документите и ги поведе към втория етаж, където бяха паркирани цяла редица коли, покрити с брезент. Когато махна покривалото на предпоследната, Смит зяпна от учудване.
— Ролс-ройс?!
— На баща ми е — скромно се усмихна Марти.
Беше тридесетгодишен „Сребърен облак“ и лъщеше със същия ослепителен блясък, с който бе излязъл изпод изкусните ръце на отдавна забравените майстори. Когато служителят я запали, за да я изкара от редицата, оригиналният й двигател забръмча толкова тихо, че Смит се усъмни дали наистина работи. Нямаше дрънчене, скърцане или свистене.
— Заповядайте, мистър Целербах — каза гордо пазачът.
— Тя е нашата любов. Най-хубавата кола в гаража. Щастлив съм, че най-сетне отива някъде.
Смит взе ключовете и нареди на Марти да седне отзад. Сложи си отново шапката, за да изглежда поне малко на шофьор. Вече седнал зад волана, се зае да изучава бордовите инструменти, монтирани върху лакираното дърво. С чувство на благоговение запали двигателя и изкара елегантната лимузина извън паркинга в страничната уличка. Навсякъде другаде ролс-ройсът щеше да се набива в очи не по-малко от неговия триумф, но не и във Вашингтон, Ню Йорк или в Лос Анджелис. Тук той бе просто поредната скъпа кола, обслужваща чуждестранен посланик, дипломат, важен чиновник или просто гаджето на богато хлапак.
— Харесва ли ти, Джон?
— Все едно управлявам летящо килимче. Прекрасно е.
— Затова я запазих — доволно се усмихна Марти и се облегна назад като преяла котка, чувствайки се удобно между затворените стени на колата. Прибра документите и тихо се изсмя: — Знаеш ли, Джон, типът в банята ще каже на останалите за тайния проход, но никога няма да разберат как работи — и натисна бутон на дистанционното. — Пуф! Прецаках ги!
Смит се засмя и погледна назад в огледалото за обратно виждане. Хеликоптерът безпомощно кръжеше една пресечка зад тях. Зави с лимузината по Масачузетс Авеню. Вътре беше почти безшумно въпреки невъзможния трафик отвън.
— Онези листи там, това ли успя да свалиш?
— Имам добри и лоши новини.
Докато пресичаха площад Дюпон и поеха на север през града към околовръстното, Марти му разказа за киберпътешествието си. Смит го слушаше, но си оставаше напрегнат и нащрек. Непрекъснато му се струваше, че могат да ги нападнат отвсякъде, по всяко време. Погледна с нескрита възхита Марти.
— Успял си да откриеш докладите от „Принц Леополд“?
— Както и тези от Ирак.
— Невероятно. Благодаря ти. А нещо за Бил Грифин и телефонните разговори на София?
— Не, съжалявам. Наистина се опитах.
— Не се и съмнявам. Трябва да прочета какво си плячкосал.
Наближиха Кънектикът авеню. Смит изви по него, подкара успоредно на парка Рок Крийк и спря ролса до една уединена поляна, заобиколена от високи дървета. Марти подаде листите и обясни:
— Изтрити са от директора на Сметната палата на федералния медицински резерв Лили Лоуенщайн.
— Правителството! По дяволите. Или зад всичко стои някой от правителството и армията, или са хора с много повече власт, отколкото предполагах.
— Това ме плаши.
— Мен също. По-добре веднага да разберем какво всъщност е положението.
Мърморейки под нос, първо прочете доклада от института „Принц Леополд“.
Д-р Рене Жискар описваше полеви доклад, който бил видял в една болница сред джунглата на боливийска Амазония преди година. Всичките му усилия били насочени към борбата с епидемии, подобни на Мачупо, и нямал време да обръща внимание на непотвърдени слухове от далечно Перу. Но новият вирус събудил спомените му и той проверил записките си. Оригиналният доклад липсвал, но открил, че навремето е подчертал в дневника си необичайната комбинация от хантавирус с кръвна треска и някакви бележки, свързани с маймуни.