До преди два дни бъдещето й изглеждаше розово като миналото й. Виктор Тремон бе негово откритие — брилянтен биохимик с потенциал за ръководител и съзидателен нюх. Халдейн бавно и последователно го издигаше по стъпалата на йерархията. Подготвяше го за свой наследник. Преди четири години Халдейн го направи изпълнителен директор, но все пак запази ефективния контрол върху компанията. Знаеше, че Виктор кипи от нетърпение да се освободи от ограниченията и да поеме сам Бланчард. Халдейн смяташе това за плюс. От човек без амбиции никога не се получаваше добър ръководител. Колкото по привлекателен е поста, толкова по-голямо старание виждаше в подчинените.
Само, че тази вечер разбра, че се е заблуждавал.
Преди година един нов одитор докладва за странни сметки, заделяни за изследване и развой. Човекът беше изнервен и заинтригуван. Съобщи, че му е невъзможно да проследи към кой проект са насочени фондовете. Тогава Халдейн реши, че всичко се дължи на недостатъчни познания в сложната материя на фармацевтичната индустрия. Но тъй като бе твърде предпазлив, нае външна одиторска фирма, която да се зарови по-надълбоко.
Резултатът бе тревожен. Преди два дни получи доклада. По една изключително сложна система от малки, едва забележими нередности — преразходи, липси, документни трансфери, заеми, разхищения, изтичания, отмъкване и други — близо един милиард долара се бяха изпарили от обшия бюджет на компанията за период от десет години. Милиард долара! В допълнение близо същата сума била изсипана в някакъв фантомен проект, за който Халдейн не бе и чувал. Документните следи бяха страшно оплетени и одиторите признаха, че не могат да бъдат абсолютно сигурни в заключенията си. После изразиха своята убеденост от необходимостта да продължат работата си.
Халдейн им благодари, обеща да държи връзка с тях и моментално си помисли за Виктор Тремон. Нито за секунда не повярва, че един милиард долара могат да изчезнат ей така от само себе си, или пък че Тремон би откраднал подобна сума. Но бе напълно възможно неговият заместник да започне секретен изследователски проект и да се опита да го скрие. Да, това бе по-вероятната причина.
Не направи веднага своя ход. Щяха да се срещнат с Виктор в офиса в Ню Йорк преди частната вечеря, която даваше за редовната среща на борда. Щеше да хвърли в лицето му това, което знаеше, и да поиска обяснение. По един или друг начин щеше да открие дали съществува тайна програма. Окажеше ли се така, трябваше да уволни Тремон. Но проектът може би си заслужаваше. Ако пък такъв проект изобщо не съществуваше и Тремон не успееше да даде обяснение за липсващия милиард, щеше да го уволни на секундата.
Въздъхна. За Виктор щеше да е трагедия, но Мерсер усещаше напрежение, което караше кръвта му да се раздвижи. Беше на години, но не бе загубил вкуса към хубавата битка. Особено към тази, за която бе сигурен, че ще спечели.
При звука на личния му асансьор прекоси луксозния си офис с южно изложение към пристанището. Наля си малко от любимия коняк и отново седна зад бюрото. Отвори табакера, избра си цигара, запали я и пое дълбокия й сладникав дим. В този момент асансьорът спря и от кабината излезе Виктор Тремон.
— Добър вечер, Виктор. Налей си бренди.
Тремон го изгледа как седи зад голямата маса, обвит в цигарен дим.
— Изглеждаш много официален тази вечер, Мерсер. Някакъв проблем?
— Налей си бренди и ще си поговорим.
Тремон си сипа от чудесния стар коняк, почерпи се с цигара и се настани в удобното кожено кресло срещу Халдейн, кръстосвайки крака.
— Хайде да не си губим ценното време — усмихна се той. — Трябва да взема една дама за вечерята. Какво съм объркал?
Халдейн се изчерви. Това си беше чиста проба предизвикателство. Реши да бъде груб и да постави подчинения си бързо на мястото му.
— Изглежда, имаме неосчетоводени милиард долара. Какво си направил, Виктор — откраднал ли си ги или си ги отклонил към някое твое мъничко начинание?
Тремон отпи, обърна цигарата към себе си, за да огледа пепелта, и кимна, сякаш е очаквал нещо подобно. По продълговатото му аристократично лице играеше странна сянка.