— Аха, тайният одит. Помислих си, че е за това. Най-простият отговор е не… и да. Не съм откраднал парите. Отклоних ги към свой собствен проект.
Халдейн потисна гнева си.
— От колко време продължава това?
— О, бих казал от около десетилетие. Няколко години след експедицията, с която ме изпрати в Перу, докато работих в главната изследователска лаборатория. Помниш ли?
— Десетилетие! Невъзможно! Не би могъл да ме лъжеш толкова дълго. Какво всъщност…
— О, можех и го правех. Не бях сам, разбира се. Събрах екип вътре в компанията. Най-добрите специалисти, с които разполагаме. Видяха милиардите, които можем да спечелим по моята схема, и се продадоха. Малко въображение при работата с документите тук, помощ от охраната там, няколко добри учени, моята собствена лаборатория, много решителност, едно рамо от федералното правителство и армията и победа — проектът „Хадес“. Планиран, развит и готов за действие. — Виктор Тремон отново се усмихна и махна с цигарата, сякаш беше магическа пръчка. — За няколко седмици, най-много месеци екипът ми ще спечели милиарди. Вероятно стотици милиарди. Всеки ще е богат — аз, групата ми, бордът, акционерите и, разбира се, самият ти.
Халдейн бе вцепенен.
— Ти си луд.
— Едва ли — изсмя се Тремон. — Просто добър бизнесмен, който е видял перспектива за огромни доходи.
— Луд, готов за затвор!
Тремон вдигна ръка.
— Успокой се, Мерсер. Не искаш ли да научиш какво представлява проектът „Хадес“? Защо ще направи всички ни богати, включително и теб, въпреки липсата ти на благодарност.
Мерсер Халдейн се поколеба. Тремон признаваше, че е използвал фондовете на компанията за тайно изследване. Трябваше да го изрита и вероятно да го осъди. Но той бе великолепен химик и по закон проектът бе собственост на Бланчард. Вероятно щеше да донесе значителни приходи. Все пак като президент и председател на борда на директорите той бе длъжен да защитава и увеличава финансовите авоари на компанията.
— Не виждам как това би променило нещата, но можеш да разкриеш брилянтния си заговор.
— Когато ме изпрати в Перу преди тринадесет години, в една затънтена местност открих странен вирус. Беше смъртоносен, почти всяко заразяване водеше до смърт. Но едно племе имаше лекарство — пиеха кръвта на един вид маймуни, които носеха вируса в себе си. Бях заинтригуван и донесох малко от живия вирус, както и кръв от маймуните. Това, което открих, бе удивително, но логично и елегантно.
— Продължавай — подкани го Мерсер.
Тремон отпи голяма глътка, примлясна от удоволствие и отправи усмивка към боса си.
— Маймуните бяха инфектирани от същия вирус, както и хората, но от по-странен вид. Вирусът си оставаше в състояние на стаза в продължение на години, подобно на СПИН. Е, вероятно предизвиква малки трески, краткотрайни главоболия, но нищо летално, докато един ден, очевидно спонтанно, мутира и предизвиква симптомите на тежка простуда в продължение на две седмици и става смъртоносен както за хора, така и за маймуни. Все пак, и тук е разковничето, той удря по-бързо и по-слабо при маймуните. Много от тях оживяват, а кръвта им е пълна с антитела, които неутрализират мутиралия агент. Предполагам, индианците са открили това по метода на пробата и грешката. Когато се почувстват болни, пият от маймунската кръв и така се лекуват. В повечето случаи — ако уцелят правилната маймуна.
Тремон се наведе напред.
— Красотата в тази симбиоза е, че независимо от мутацията на вируса, тя винаги става първо при маймуните. Това означава, че антителата са готови за всяка мутация. Не е ли мъдра природата?
— Удивително — сухо отговори Халдейн. — Но не виждам нищо, носещо доходи в твоя анекдот. Вирусът съществува ли някъде, където не съществува лекарство?
— Абсолютно никъде. Това е ключът към проекта „Хадес“.
— Осветли ме, ако обичаш. Не мога да чакам повече.
— Сарказъм, а? — засмя се Тремон. — Стъпка по стъпка, Мерсер. — Стана и си наля още от чудесния коняк на шефа си. Седна и кръстоса отново крака. — Разбира се не можехме да внесем милиони маймуни и да ги убием заради кръвта им. Да не говорим, че не всички маймуни имат антитела и че кръвта бързо се разваля. Така че първо трябваше да изолираме вируса и антителата в кръвта. Втората стъпка беше да открием методи за масово производство и да създадем богат спектър от антитела за някои по-различни мутации, които се случват от време на време.
— Предполагам, искаш да ми кажеш, че всичко това вече е направено.