— Напълно. Изолирахме вируса и бяхме готови за продукцията му още през първата година. Останалото отне доста време, а успяхме да финализираме рекомбинантния серум едва миналата пролет. Сега вече разполагаме с милиони дози, готови за износ. Патентован е като лекарство срещу маймунския вирус. Естествено, без да се споменава човешкия. Ще изглежда като чист късмет. Разходите ни са записани и калкулирани според инфлацията, така че ще можем да претендираме за по-висока цена и да получим одобрението на Федералния лицензионен департамент.
— Нямате одобрение от ФЛД? — Халдейн беше изумен.
— Когато започне пандемията, ще го получим незабавно.
— Когато започне? — този път се изсмя Халдейн. Презрителен смях. — Каква пандемия? Искаш да кажеш, че няма епидемия, срещу която да използваме серума? Боже мой, Виктор…
— Ще има — усмихна се Тремон.
— Ще има?
— В Съединените щати вече имаме шест случая, трима от тях тайно излекувахме със серума. Ще последват още жертви. В чужбина са регистрирани вече хиляди смъртни случаи. След няколко дни планетата ще осъзнае пред какво е изправена. Никак няма да е забавно.
Мерсер Халдейн седеше неподвижен зад бюрото си. Конякът беше забравен. Цигарата догаряше върху плота, където бе изпаднала от пепелника. Когато заговори, трудно пазеше самообладание и дори Тремон го забеляза.
— Не ми казваш всичко в схемата, нали?
— Вероятно.
— И кое е останалото?
— Няма да искаш да знаеш.
Халдейн обмисли думите му.
— Не, няма да участвам. Отиваш в затвора. Никога повече няма да излезеш оттам.
— Имай ми доверие. И ти си затънал, колкото мен.
Халдейн вдигна белоснежните си вежди от учудване.
— Няма начин аз…
— Дори си в по-неблагоприятна ситуация — изсмя се Тремон. — Задникът ми е покрит. Всяка заповед, всяко решение за износ на продукти и вливане на средства са одобрени и подписани от теб. Всичко, което сме правили, е писмено оторизирано. Така е, защото когато си нервен, подписваш книжата просто, за да ти се махнат от бюрото. Слагах там, а ти ги разписваше и ме гонеше от кабинета си като ученик. Останалото са фалшификации, които никой няма да забележи. Един от хората ми е експерт по тази част.
Като разтревожен стар лъв Халдейн потисна гнева си. Гледаше протежето си, оценявайки наум стойността на разкритията. С неохота трябваше да се съгласи, че печалбите щяха да са астрономически, а той щеше да се погрижи да вземе своя пай. В същото време се опита да открие грешка, пропуск, който би ги довел до провал. Видя го:
— Правителството ще поиска масова продукция на лекарството. За да го дадат на света. Ще ти го отнемат. Национален интерес.
— Не. Не могат да произвеждат серума, ако не им дадем детайлите, а и никой не разполага с мощности за синтезирането му в големи количества. Но няма и да се опитат. Първо, защото можем сами да свършим работата. Второ, никое американско правителство няма да ни откаже разумните приходи. Това е играта ни пред света, нали? Живеем в капиталистическо общество и просто практикуваме добър капитализъм. След това ние ще работим денонощно, за да спасим света, кой ще каже, че не заслужаваме награда? Разбира се, както споменах, ние сме раздули изследователските си разходи, но никой няма да рови надълбоко. Печалбата ще е страхотна.
— Значи ще има пандемия. Единственото хубаво нещо в тази работа е, че ти разполагаш с лекарство. Може би няма да загинат много хора.
Тремон си отбеляза цинизма, с който Халдейн се убеди да капитулира. Както винаги преценката му за човека беше правилна. Сега огледа бавно кабинета на председателя, запаметявайки всеки детайл. Отново се обърна към бившия си ментор, а лицето му стана студено и отдалечено.
— Но за да задействам всичко, трябва аз да командвам парада. Утре на директорското събрание ще се оттеглиш. Ще предадеш компанията на мен. Аз ще съм президент и председател на борда на директорите. Ще имам пълен контрол. Ако искаш, остани почетен председател на борда. Дори ще имаш повече контакт с ежедневната дейност на компанията от всеки друг член. Но след година ще се оттеглиш с много тлъст процент от печалбата и прекрасна пенсия. А аз ще поема и борда.
Халдейн се втрещи. Старият, закален в битките лъв настръхна. Не очакваше това. Беше подценил Тремон.
— Отказвам!
— Не можеш. Патентът е на името на моята група, в която аз съм мажоритарният акционер, а е лицензиран към Бланчард срещу голяма процентна такса. Между другото ти лично го одобри преди години, така че всичко е достатъчно легално. Но не се безпокой. Ще има много за Бланчард и голям бонус за самия теб. Бордът и акционерите ще се побъркат от приходите, да не говорим за рекламата. Ще сме героите, спасяващи света от апокалиптично бедствие.