— Продължаваш да наблягаш на факта колко много пари ще спечеля. Вън или вътре? Не виждам защо е необходимо да напускам. Ще продължа да управлявам компанията и ще се погрижа ти да си финансово възнаграден.
Тремон се засмя при мисълта как ще се превърне в спасител и същевременно ще стане по-богат от Крез. След това хвърли мрачен поглед към Халдейн.
— Проектът „Хадес“ ще е невероятен успех. Най-големият, постиган някога. Но въпреки че си го одобрил на хартия, ти не знаеш нищо за него. В най-добрия случай ще изглеждаш като глупак. В най-лошия — ще разкриеш своята некомпетентност. Всеки ще те подозира, че се възползваш от моята работа. Тогава мога да накарам борда и акционерите да те изритат за пет минути.
Халдейн остро си пое дъх. И в най-ужасните си кошмари не си бе представял, че това може да се случи. Събитията го бяха сграбчили в железен юмрук и беше загубил контрола над тях. Проряза го чувство на безпомощност, като риба, спряна от непробиваема мрежа. Тремон бе прав. Само глупак би му се противопоставил. По-добре да играе играта му и да си тръгне с плячката. Когато си го помисли, изведнъж му стана по-добре. Не идеално, но все пак по-добре.
Сви рамене.
— Е, тогава да вървим на вечерята.
— Това е Мерсер, когото познавам — засмя се Тремон.
— Наздраве! Ще си богат и известен.
— Вече съм богат. Не ми пука от известността.
— Ще свикнеш и ще ти хареса. Помисли си за всички бивши президенти, с които би могъл да играеш голф.
Глава 21
16:21 ч.
Сан Франциско, Калифорния
В късния петъчен следобед Смит и Марти кацнаха с наетия от тях малък реактивен самолет на международното летище в Сан Франциско. Обезпокоен от липсата на медикаменти за жертвата на Аспергеровия синдром, Джон незабавно нае кола и подкара към града, за да открият аптека. Аптекарят първо се свърза с лекаря на Марти във Вашингтон за оторизация, но вторият пожела лично да говори със своя пациент. Смит напрегнато слушаше, докато се водеше разговора по телефона.
Лекарят на Марти като, че бе изнервен и задаваше необичайни въпроси. Накрая явно го попита дали с него не е и полковник Смит. На Джон само това му липсваше. Адреналинът му се бе покачил до крайност. Грабна слушалката от ръцете на Марти, затвори телефона, без да обръща внимание на намръщения аптекар, който ги наблюдаваше зад стъклото и тихо каза на приятеля си:
— Твоят лекар се опитва да те задържи тук. Вероятно, за да успеят от военното разузнаване или от ФБР да изпратят хората си и да ме арестуват. Може би заради убийците от бунгалото. Знаеш какво ще направят с нас, нали?
Очите на Целербах се разшириха.
— Аптекарят си даде името и адреса. Сега и моят лекар ги знае.
— Както и всеки, който е бил с пистолет зад гърба му. Да изчезваме.
Действието на лекарството вече отслабваше, а им се налагаше да запазят последната доза за сутринта преди дългия път, който им предстоеше. Марти не бе особено доволен, но се държеше близо до Смит. Справи се с купуването на дрехи и други дреболии. Неохотно си изяде вечерята в един италиански ресторант до Норт Бийч, който Смит си спомняше от краткото си пребиваване в Президио, когато е била действаща военна база. Компютърният гений полека-лека ставаше все по-възбуден и разговорлив.
За пред хората наеха стая в Мишън Ин някъде по Мишън стрийт. Падналата мъгла се уви около гледащите към брега прозорци.
Марти не забелязвате красотата на местността и предимствата на мотела.
— Не можеш да ме затваряш в това средновековно мазе за изтезания, Джон. Кой идиот би посмял да спи в този проклет зандан! — В стаята миришеше на влага. — Отиваме в Стандфорт Корт. Поне е представителен и може някак да се понесе.
Това бе един от легендарно скъпите хотели в Сан Франциско.
— Бил си там? — не скри учудването си Смит.
— О, хиляди пъти! — ентусиазирано преувеличи Марти, което предупреди Смит, че приятелят му вече се изпуска от контрол. — Там наехме апартамент, когато баща ми ме заведе в Сан Франциско. Беше чудесно. Играех си на криеница с портиера във фоайето.
— И всеки знае, че там пребиваваш, когато си в Сан Фран.
— Разбира се!
— Върви, ако не ти пука, че ще те открият нашите приятелчета от бунгалото.
— О, не! Прав си. Вече трябва да са в Сан Франциско. В безопасност ли сме на това място?
— Поне се надявам. Встрани от пътя е, а и ни записах под други имена. Ще останем само една нощ.
— Няма и да мигна, — Марти отказа да свали дрехите си. — Могат да ни атакуват всеки момент. Не искам да ме видят как бягам по долни гащи, преследван от копоите на ФБР.