Хауел издаде звук, подобен на онзи, с който отпрати котето си.
— Така значи. А каква е тази ОВС безсмислица?
— Знаеш, че съм ОВС?
— Опитвам се да бъда в час. И аз съм бил няколко пъти ОВС. Обикновено с някоя хубава история в задния си джоб.
Смит му разказа за всичко, случило се след смъртта на майор Андерсън във форт Ървин.
— Имат власт, Питър които и да са те. Манипулират армията, ФБР, полицията, вероятно цялото правителство. Каквото и да планират, решили са, че си струва да убиват за него. Искам да разбера защо са убили София.
Автоматът беше почистен, смазан и сглобен. Хауел си напълни лулата. Някъде отзад се чуваха възбудените викове на Марти, който се сражаваше с киберпушки срещу киберпризраци.
— С този вирус и без лекарство против него типовете могат да държат цялата планета за заложник — заяви Хауел, бавно подръпвайки от лулата. — Трябва да е някой като Саддам, Кадафи или Китаеца.
— Пакистан, Индия, всяка страна, по-слаба от Запада — Допълни Смит. — Или пък не е държава. Може би е за пари, Питър.
Питър се замисли сред ароматния пушек.
— Да те вкарам в Ирак ще струва много повече от моя живот, Джон. Ще се провали цялата съпротива. Опозицията в Ирак е слаба, но съществува. Печели време, докато моят и твоят народ й помогнат да се доизгради. Ще те приемат, ако ги помоля, но няма да рискуват цялата си мрежа. Ако попаднеш в сериозна беда, ще бъдеш оставен сам. Американското ембарго изстисква силите на всички освен на Саддам и бандата му. Убива деца. Малко можеш да очакваш от съпротивата и нищо от иракския народ.
Смит се стегна, но все пак сви рамене.
— Трябва да поема риска.
— Тогава се заемам за работа. Ще ти осигуря цялата защита, която мога. Бих искал да дойда с теб, но би било глупаво. Там всички ме познават.
— По-добре да отида сам. А тук имам друга работа за теб.
Хауел грейна.
— Наистина? Чудесно, почнах да се отегчавам. Храненето на Стенли като забавление си има граница.
— И още нещо — добави Смит. — Марти трябва да си вземе лекарството, иначе скоро ще е безполезен. Ще ти дам празните флакони, но той не може да се свърже с лекаря си във Вашингтон.
Хауел взе опаковките и изчезна нанякъде.
Смит седна, заслушан в индианските викове на Марти. Отвън вятърът свистеше през магическите борови клони. Звукът бе успокояващ — сякаш земята дишаше. Отпусна се уморено в креслото. Забрани си да тъгува по София, да се тревожи дали ще открие, каквото му е необходимо в Ирак и дали въобще ще оживее там. Ако някой можеше да го вкара в тази военизирана страна, това бе Питър. Беше сигурен, че отговорите се криеха някъде там. Ако не сред жертвите, то сред онези, които бяха оцелели.
17:05 ч.
Вашингтон, окръг Колумбия
В огромната стая на разхвърляното бунгало на Марти Целербах компютърният експерт Ксавиер Бекер наблюдаваше с възхищение как Марти се включва към мощния си „Грей“ от някакъв отдалечен персонален компютър. Как пробива защитите на телефонната компания с деликатността на умел хирург. Партньорът на Тремон не бе виждал нищо подобно на кракващия софтуер, създаден от странния аутист. Красотата и изчистената прецизност на работата му почти го караха да забрави за какво всъщност се намира в бунгалото му.
Всичко, което можеше да стори, бе да е на една стъпка преди Целербах и да го оплита в лъжливи позитивни резултати. Целта бе да го държи достатъчно дълго он-лайн, за да може полицията далеч на север в Лонг Лейк да го проследи по лабиринта от релейни станции по света. Ксавиер се потеше от ужас да не би изплъзващият му се противник да излезе от мрежата или да смени релейната поредица, което би означавало да го изгубят. Не разбираше неговата гениалност. Целербах беше прикрил удивително умело местоположението си не защото се боеше да не го открият, а защото му се струваше, че така е правилно. Затова не си правеше труда да се изключи.
В слушалките прозвуча напрегнат глас:
— Още няколко минути, Ксавиер. Задръж го!
Джак Макгроу звучеше сякаш се потеше не по-малко от Бекер. На два пъти за малко да го пипнат, докато Ксавиер го бе оплел в подвеждащи данни за адреса на Бил Грифин. Последно влезе в системата на ААМИИЗИБ, за да провери напредъка в работата по вируса. Винаги се движеше прекалено бързо, за да го хванат. Но не и сега. Може би лъжливите данни на Ксавиер бяха станали по-добри или Марти се бе уморил и загубил концентрацията си. Каквото и да бе, само две-три минути и…
— Пипнах го! — изтрещя гласът на Макгроу — он-лайн е от някаква барака в Калифорния до Ли Вайнинг. Ал Хасан е близо до Иосемити. Веднага ще го предупредя.