Последва момент на пълно вцепенение. Възбудата избухна в какофония от надникващи се гласове, които бомбардираха секретаря на здравеопазването с въпроси. Чувстваха тръпката на избавлението.
Накрая президентът стовари юмрук по масата.
— Спрете, по дяволите! Всички да млъкнат!
Кабинетът потъна във внезапна тишина. Президентът изгледа последователно всички, давайки им време да се успокоят. Напрежението бе гъсто като сироп, а тиктакането на стенния часовник звучеше гръмотевично.
Накрая Кастила отправи тежкия си поглед към секретаря по здравеопазването и социалните грижи.
— Повтори отново с по-малко думи и по-ясно. Казваш, някой предполага, че има лекарство срещу тази напаст? Къде? Как?
Нанси Петрели стрелна враждебно колегите си от кабинета и другите съветници, които бяха готови да й се нахвърлят отново.
— Както казах, сър, името му е Виктор Тремон. Той е президент и председател на борда на „Бланчард Фарамацевтика“. Това е някаква голяма международна биомедицинска компания. Каза, че екип в лабораториите му е създал лекарство против вирус, носен от маймуни в Южна Америка. Тестовете над животни са положителни, взели са патент и очакват ветеринарно одобрение от Федералния лицензионен департамент.
Генерал Окснард се намръщи.
— Нямат одобрението на Федералния лицензионен департамент дори за животни!
— И никога не са го тествали върху хора? — попита секретарят по отбраната.
— Не — отвърна секретарят по здравеопазването. — Не са имали намерение да го използват върху хора. Д-р Тремон смята, че непознатият вирус може да е същият като при техните маймуни, но някаква друга модификация, която заразява и хора. Струва ми се, предвид обстоятелствата, че ще сме идиоти да не разгледаме предложението му.
— Защо някой ще изобретява серум за маймуни? — усъмни се секретарят по търговията.
— За да разберат как принципно е възможно да се противостои на новите заболявания. За да създадат техника за масово производство на определени лекарства — обясни Нанси. — Току-що чухте какво казаха Кен и Норман. Непрекъснато изникват нови вируси. Опасността за света нараства успоредно с достъпа към доскоро недосегаеми места. Днешният маймунски вирус вероятно е утрешната човешка епидемия. Бих казала, че сега всички оценяваме тяхната предвидливост, нали? Може би трябва да обмислим възможността серум против един маймунски вирус да лекува хора?
Лудницата отново се взриви.
— Прекалено рисковано!
— Мисля, че Нанси е права. Нямаме изход.
— Федералният лицензионен департамент никога няма да позволи.
— Какво има да губим?
— Много, може да стане по-лошо от епидемия.
— Не ви ли изглежда странно и малко смешно? Имам предвид ей така, изневиделица се появява от нищото лекарство срещу непознат вирус?
— Хайде, Сам! Очевидно работят от години по него.
— Много често научни изследвания нямат практическа стойност в началото. По-късно изведнъж се оказват полезни.
Накрая президентът отново хлопна по масата.
— Добре! Добре! Ще дискутираме. Ще изслушам всички възражения. Искам Нанси и Джеси да отидат в „Бланчард Фармацевтика“ и да проверят на място. Изправени сме пред бедствие и нека не влошаваме излишно нещата. Същевременно можем да се възползваме от чудото. Нека се надяваме, че проклетият Тремон знае какво говори. Да направим дори нещо повече. Да се молим, че е прав, преди половината свят да измре. — Изправи се — Това е. Всички знаем какво трябва да правим. Да се захващаме за работа.
Отправи се към вратата с много повече самоувереност и оптимизъм, отколкото чувстваше. Имаше малки деца и бе наплашен до смърт.
В звукоизолираната кабина на своята дълга черна лимузина Нанси Петрели говореше по клетъчния си телефон.
— Изчаках ситуацията да стане безнадеждна, както предложи, Виктор. Когато видях, че всички са готови да се съгласят, че единственото, което можем да направим, е да мобилизираме всичките си медицински ресурси, пуснах бомбата. Имаше доста скърцане със зъби. Но доколкото разбирам, президентът е готов да се вкопчи във всяка ръка, която предлага помощ.
— Добре. Умно. — Далече в Адирондак Тремон се усмихна в своя офис над спокойното езеро. — Какво ще предприеме Кастила?
— Изпрати ме с началника на армейската медицинска служба да се срещнем с теб и да докладваме.
— Още по-добре. Ще изиграем на Окснард сценка на научна скромност.
— Внимавай, Виктор. Джеси Окснард и още няколко са недоверчиви. Докато президентът отчаяно търси спасителната сламка, само ще си мърморят. Дай им обаче нещо, за което да се хванат, че не е в ред, и ще те захапят.