— МИ-6 знае какво прави. Няма да ви досаждам със заобиколните пътища, по които ме преведоха в страната.
— Добре. Не ми казвайте, — Домалевски кимна и затвори вратата зад него. — Има тайни, които дори аз не бива да знам. Вземете си стол. Онзи с облегалката е удобен. Все още има пружини.
Когато Джон седна, дипломатът отиде до прозореца, открехна го и се загледа навън.
— Трябва да сме много внимателни.
Домалевски остана прав. Джон кръстоса крака. Чувстваше умора, но и нетърпение да се захване за работа. Красивото лице и агонията на София го преследваха нощем.
Преди три дни се бе приземил на летище Хийтроу в Лондон. Пристигна там в ранната утрин, облечен в новите цивилни дрехи, които бе купил наскоро в Сан Франциско. Така започна дългото си и опасно пътуване. От Хийтроу агент на МИ-6 го вмъкна във военномедицинска кола, която го закара в някаква десантна авиобаза в Източна Англия. Оттам бе прехвърлен на пустинно летище в Саудитска Арабия, където го пое безименен мълчалив британски ефрейтор от СВС, облечен в дълга бедуинска роба. Говореше перфектен арабски.
— Облечи я — подхвърли на Смит идентична роба. — Ще се възползваме от едно малко познато предвоенно споразумение.
Оказа се, че говори за неутралната зона между Саудитска Арабия и Ирак, която все още се поддържаше и от двете страни. Причината бяха помадите бедуини, които се движеха по древните си пътища.
Маскирани в широките роби, те бяха превеждани от съпротивата от един бедуински лагер към друг, докато се озоваха в предградията на Багдад. Тук англичанинът го изненада — даде му фалшива лична карта, паспорт, иракски динари, нормални дрехи и значка на служител на ООН от Белиз. Новото име на Смит бе Марк Бонет.
Поклати глава, удивен колко последователни и премислени бяха действията на МИ-6.
— За всичко сте се погрижили.
— Да, по дяволите. Не сме сигурни, че ще успееш, ала и не си струва да прахосаме една хубава идентичност за окървавен труп. — Ръкува се за сбогом и допълни: — Ако някога отново срещнеш онзи задник Питър Хауел, кажи му, че ни дължи каса уиски.
Сега Джон седеше в бившето американско посолство, облечен в типичната униформа на служител на ООН. Носеше кафяви панталони, риза с къси ръкави, яке с цип и жизненоважната идентификационна карта на ООН. В джоба си имаше още едни лични документи и достатъчно пари.
— Не приемай лично нашата резервираност — посъветва го Домалевски, без да откъсва поглед от улицата. — Не би могъл да ни обвиниш, че не сме особено ентусиазирани да ти помогнем.
— Разбира се, но мога да ви уверя, че това е най-важното нещо, за което сте поемали рискове.
Домалевски поклати глава в съгласие.
— Това го имаше в съобщението на Питър. Даде ми и списък от лекари и болници, които искаш да посетиш.
Полякът загърби прозореца. Повдигна една от гъстите си вежди. Приятелят му Питър Хауел бе казал, че полковникът е медик. Дали ще издържи евентуален удар на съдбата и неизбежното насилие? Вярно, че с гладкото си лице, широки рамене и тънък кръст имаше вид по-скоро на снайперист, отколкото на лекар. Домалевски се смяташе за добър познавач на хората и от всичко, което виждаше у този нелегален американец, заключи, че явно Питър е прав.
— Уредихте ли срещите? — попита Смит.
— Разбира се. Използвах някои връзки. Други ще трябва сам да установите. — Тонът на дипломата стана предупредителен. — Но помнете, че акредитациите ви от ООН ще са безполезни, ако попаднете в ръцете на правителството. Това е полицейска държава. Голяма част от населението е въоръжено и всеки може да бъде шпионин. Частната полицейска сила на Саддам Хюсеин се нарича Републиканска гвардия. Тя е брутална и могъща колкото СС и Гестапо, взети заедно. Непрекъснато душат за врагове на държавата, дезертьори или просто за хора, които не им харесват.
— Доколкото разбирам, прибират хората наслуки.
— О, значи знаете нещо за Ирак.
— Малко — кимна скромно Смит.
Домалевски вдигна глава, продължавайки да изучава американеца. Отиде зад бюрото и дръпна едно чекмедже.
— Понякога най-голямата опасност тук е случайността. Насилието може да избухне по всяко време, често без логични причини.
Седна на креслото до Джон. В ръцете си държеше армейска берета. Подаде му я. Смит я пое с охота.
— Нашият общ приятел мисли за всичко.
— До този извод стигнахме с баща ми още навремето.
— Значи и преди сте работили с него?
— Не само веднъж. Затова му правя и услугата, като ви помагам.
Почуди се защо ли се е съгласил Домалевски, но каза само:
— Благодаря и на двама ви.
— Надявам се да сте ни благодарен и утре, и вдругиден. Питър ме увери, че сте добър с оръжието. Не се колебайте да го използвате. Но все пак не забравяйте, че всеки въоръжен чужденец се арестува.