Хасан повдигна вежда в знак на одобрение. Леко се усмихна, сгъна вестника с отрудените си ръце и каза приветливо с много по-добър английски:
— А-ха, „Пирели“. Великолепен избор. Ела отзад, — стана, за да поведе Джон, и промърмори нещо на арабски.
Косите на Смит се изправиха. Обърна се точно навреме, за да види как жената в черно се изплъзва като сянка през главната врата. Намръщи се. Усети нещо нередно. Хасан нетърпеливо се обади:
— Моля ви, побързайте. Оттук.
Преминаха през една дебела завеса в склад, който приличаше на пещера, с толкова много износени гуми, че почти блокираха задния вход.
В средата на стаята стоеше иракчанка на средна възраст, която люлееше бебе. Леки бръчки прорязваха челото и страните й. Черните й очи се фокусираха с любопитство върху Джон. Носеше дълга извезана роба и бяла кърпа, увита около главата и врата.
Джон се втренчи в детето, което явно имаше треска. То изстена и полковникът тръгна към него. Очевидно бе болно и лекарското възпитание на Смит му повеляваше да се заеме с лечението му, независимо дали това бе капан или не.
Хасан заговори бързо на арабски към жената и Джон дочу да споменава фалшивото му име на служителя на ООН. Жената се смръщи, зададе някакъв въпрос. Преди Джон да стигне до детето, ужасен трясък прозвуча от предната част на магазина. Някой бе изритал вратата. Смит замръзна. Прогърмя тропот на подковани ботуши и някой изрева заповед на арабски.
Джон почувства как му се качва адреналинът. Бяха предадени. Извади беретата си и се обърна.
В същото време Хасан измъкна от някаква купчина гуми стар Калашников.
— Републиканската гвардия! — държеше своя АК-47 с увереност, което подсказа на полковника, че не му е за пръв път да защитава по този начин себе си и магазина.
Джон се насочи по посока на шума, но арабинът скочи и му препречи пътя. Хасан яростно махна с глава към жената и болното дете.
— Изведи ги оттук. Остави другото на мен. Това е моя работа.
Решителният иракчанин не изчака да види какво ще стори Джон, Уверено застана до рамката на вратата, показа дулото изпод завесата и откри огън със серия от кратки откоси.
Шумът бе оглушителен и стените се разтърсиха.
Зад Смит жената възкликна уплашено. Детето се разрева.
С берета в ръка Джон се втурна през купчините гуми. Жената вече се бе изправила, понесе детето към задната врата. Внезапно градушка от куршуми заля склада. Хасан отскочи назад и се прикри зад барикадата от гуми. От рамото му потече кръв. Джон наведе с ръка жената и бебето. Куршумите летяха из помещението и се забиваха с глух шум в гумите.
Зад прикритието си Хасан забързано редеше молитви.
— Аллах е велик. Аллах е справедлив. Аллах е милостив. Аллах…
Още един откос от автоматичен огън проряза склада. Жената се наведе над детето, за да го защити, а Смит застана между тях и свистящото олово, което взривяваше бутилки и буркани по полиците. Навсякъде се разлетяха стъклени шрапнели.
Джон беше виждал това и преди — глупавата вяра на зле обучените войници, че безогледният огън ще унищожи противника. Истината бе, че той бе почти безопасен за окопаната или прикрила се цел. Молитвите на Хасан почти заглушиха стрелбата. Джон застана на колене и се вгледа в жената, чието лице беше побеляло от страх. Потупа я по рамото, не можеше да я успокои на родния й език. Бебето изплака. Тя го погали.
Внезапно настъпи тишина. По някаква причина Републиканската гвардия спря огъня. След това Джон разбра защо. Ботушите им затропаха към завесата. Щяха да щурмуват склада.
— Хвала на Аллаха! — Хасан се изправи над купчината гуми. Усмихваше се маниакално, а в очите му гореше пламък. Преди полковникът да успее да го възпре, той се втурна към завесата с трещящ автомат в ръце.
Магазинът прокънтя от стоновете на нападателите. Чу се шум от падащи тела. Отново тишина.
Джон се поколеба. Трябваше да изведе жената оттук, но може би…
Вместо това, ниско приведен, се затича към завесата.
Зад нея прогърмя откос.
Джон се хвърли на пода и пропълзя напред. Когато се добра до прага, огънят спря. Задържайки дъха си, надникна зад завесата. Нов единичен изстрел предизвика градушка от откоси. Хасан лежеше до ъгъла на тезгяха. Беше свалил един от републиканската гвардия. Смит почувства изблик на симпатия.
След това видя как гвардейците пълзят през магазина, за да заобиколят Хасан отзад. Бяха твърде много. Джон отчаяно искаше да му помогне. Храбрият иракчанин нямаше да оцелее дълго. Може би двамата заедно щяха да спечелят достатъчно време, за да могат всички да избягат.